— Добро попадение — отбеляза той, след това сведе поглед към косматите си крака и се усмихна кисело. Шотландската поличка бе скрила една бомба, прикрепена с каишка към едното му бедро, и нож към другото. Той беше запознат със сегашната традиция да не се носи лично оръжие, но без него се чувстваше гол. Подобни обичаи бяха глупави и без това, но по принцип, каквото и да бе — нямаше „опасно оръжие“, имаше само „опасни хора“.
Когато излезе от освежителя, преди да си легне, той постави въоръжението си на място, където можеше да го достигне.
В съня си изведнъж го грабна в едната и другата си ръка, след това си спомни къде се намира отпусна се и се огледа, за да разбере какво го бе накарало така да подскочи.
През отдушника долитаха тихи гласове. Лоша звукоизолация, реши той, сигурно Мери забавляваше посетители — ситуация, в която той не биваше да се излежава. Стана, поосвежи се, привърза най-добрите си приятели обратно към бедрата и тръгна да търси своята домакиня.
Когато вратата на фоайето се отвори безшумно пред него, звукът от гласовете стана висок и много интересен. Фоайето бе Г-образно и той остана незабелязан. Отдръпна се и се заслуша без угризение. Подслушването бе спасявало кожата му в няколко ситуации, то не го притесняваше — напротив — забавляваше го.
Някакъв мъж казваше:
— Мери, ти си напълно безразсъдна. Знаеш, че ме харесваш, признаваш, че евентуален брак с мен би бил предимство за теб. И така, защо не искаш?
— Казах ти, Борк. Разлика във възрастта.
— Това е глупаво. Какво очакваш? Юношески романс? О, признавам, че не съм млад като теб…, но на жената й е нужен по-възрастен мъж, когото да уважава и който да я поддържа. Аз не съм прекалено стар за теб, аз съм тъкмо в разцвета на силите си.
Лазар реши, че тя вече познава достатъчно добре този мъж, за да не го харесва. Този ядосан тон…
Мери не отвърна. Мъжът продължи:
— Както и да е, имам една изненада за теб по този въпрос. Бих искал да ти го кажа сега, но… е, това е „държавна тайна“.
— Тогава не ми казвай. Това в никакъв случай не може да промени решението ми, Борк.
— О, Може. Ммм… ще ти кажа — знам, че човек може да ти има доверие.
— Слушай Борк, не бива да си мислиш, че…
— Няма значение, така или иначе след няколко дена това ще бъде публично достояние, Мери… аз никога няма да остарея!
— Какво имаш предвид?
Лазар изведнъж стана подозрителен.
— Това, което казах, Мери. Открита е тайната на вечната младост!
— Какво? Кой? Как? Кога?
— О, сега се интересуваш, а? Е, няма да те карам да чакаш. Познаваш тези стари Джонита, които се наричат семейства Хауърд, нали?
— Да…, чувала съм за тях, разбира се. Но какво от това? Те са измамници.
— Ни най-малко. Аз знам. Администрацията без много шум проучваше техните претенции. Някои от тях, без съмнение са по-възрастни от 100 години — и все още младеят!
— Това е трудно за вярване.
— Въпреки това е вярно.
— Добре… как го постигат?
— А, това е проблемът. Според тях това е просто въпрос на наследственост и те живеят дълго, защото произлизат от дълголетни родове. Но това е нелепо, несъвместимо с установените факти от научна гледна точка. Администрацията провери най-внимателно и отговорът е ясен: те притежават тайната на младостта.
— Не можеш да бъдеш сигурен в това.
— О, хайде, Мери, ти си мило момиче, но поставяш под въпрос експертното мнение на най-добрите умове в света. Няма значение. А ето и това, което е поверително. Ние все още нямаме тяхната тайна, но в скоро време и това ще стане. Без ни най-малко вълнение или публичност те ще бъдат извикани и разпитани. Тогава ще разберем тайната и ти и аз никога не ще остареем. Какво мислиш за това? А?
Мери отговори много бавно, едва доловимо.
— Би било хубаво, ако всеки можеше да живее дълго.
— Хм? Да, така мисля, но във всеки случай ти и аз ще получим лечението, каквото и да е то. Помисли за нас, скъпа. Година след година щастлив, вечно млад брак. Не по-малко от век. Може би дори…
— Чакай малко, Борк! Тази „тайна“ няма да е за всеки?
— Е, това е въпрос на висша политика. Натискът от страна на населението е доста труден проблем дори и в този момент. На практика може би ще е необходимо да се ограничи само до висшия персонал и техните съпруги. Но не вълнувай красивата си главичка с това — ти и аз ще го получим.