— Кой сте вие? — повтори Ванинг. Какво означава това нахлуване?
— Тъкмо щях да ви питам същото, приятелю — меко каза Лазар — но повече няма да се занимаваме с това. И аз съм един от онези стари Джонита, които търсите… като Мери.
Ванинг го погледна с интерес.
— Чудя се — каза той и отново погледна Мери. — Това не може да бъде, това е абсурдно. И все пак…, няма да навреди да се проучи вашата история. Във всеки случай имам доста неща срещу вас. Никога не съм виждал по-красноречив случай на антисоциален атавизъм. — Той се насочи към видеофона.
— По-добре стой настрана от този телефон, приятел — каза бързо Лазар, след което добави към Мери:
— Няма да докосвам пистолета си, сестро. Ще използвам ножа.
Ванинг спря.
— Много добре — рече той с раздразнение — прибери този вибронож. Няма да се обаждам оттук.
— Погледни го отново. Това не е вибронож, това е мръсна стомана.
Ванинг се обърна към Мери Спърлинг:
— Тръгвам си. Ако си разумна, ще дойдеш с мен.
Тя поклати глава. Той се ядоса, сви рамене и се обърна с лице към Лазар Лонг:
— Що се отнася до теб, сър, първобитните ти обноски ти докараха сериозни неприятности. В най-скоро време ще бъдеш арестуван.
Лазар погледна към капаците на тавана.
— Напомняш ми за един човек, собственик на заведение във Venusburg, който искаше да ме арестува.
— Е, и?
— Надживях го с доста години.
Ванинг отвори уста, за да отговори, след това се обърна рязко и излезе тъй бързо, че външната врата едва не докосна върха на носа му. Когато тя се затвори, Лазар рече замислено:
— Това е най-твърдият мъж, с когото съм спорил през последните години. Готов съм да се обзаложа, че никога не е използвал нестерилизирана лъжица в живота си.
Мери се сепна, след това започна да се смее Той се обърна към нея:
— Радвам се да те видя развеселена, Мери. Помислих си, че си разстроена.
— Бях. Не знаех, че подслушваш. Бях принудена да импровизирам.
— Провалих ли нещо?
— Не. Радвам се, че влезе. Благодаря. Но сега ще трябва да побързаме.
— Предполагам. Мисля, че той беше сериозен. Скоро ще започне да ме търси някой представител на правосъдието. Теб също, вероятно.
— Точно това имах предвид. Хайде да се махаме оттук.
Мери бе готова да тръгне на минутата, но когато излязоха в коридора, те се натъкнаха на мъж, чиято значка и комплект спринцовки го определяха като представител на правосъдието.
— Здравейте — каза той. — Търся един гражданин, придружаващ гражданката Мери Спърлинг. Бихте ли ме упътили?
— Разбира се — съгласи се Лазар. Тя живее ей там долу.
Той посочи отдалечения край на коридора. Когато служителят на реда погледна в тази посока, Лазар го удари внимателно по тила, малко вляво с дръжката на бластера си и го хвана, докато се свличаше на пода.
Мери помогна на Лазар да пренесат тромавото тяло в нейния апартамент. Лазар коленичи над полицая, претърси комплекта му със спринцовки, взе една, която бе пълна, и му я удари.
— Ето — каза той — това ще го приспи за няколко часа.
След това погледна замислено към комплекта и го откачи от колана на полицая.
— Това може отново да ни потрябва. Във всеки случай няма да ни навреди, ако го вземем.
После му хрумна да снеме значката и я постави в торбата си.
За втори път те излязоха от апартамента и се спуснаха до нивото на паркинга. Докато се движеха към рампата, Лазар забеляза, че Мери бе нагласила комбинацията за северния бряг.
— Къде отиваме? — попита той.
— В седалището на Фамилиите. Няма друго място, където да не ни проверяват. Но докато се стъмни, ще трябва да се скрием някъде в покрайнините.
След като колата бе насочена на север, Мери се извини и подремна известно време. Лазар наблюдаваше пейзажа в продължение на няколко минути, след това и той заспа.
Бяха събудени от звъна на алармата за спешни случаи и от забавящия се ход на колата. Мери се протегна и изключи сирената. „Всички коли минават на вътрешен контрол — монотонно произнесе глас. — Продължете на скорост 20 до най-близката кула за контрол на движението за проверка. Всички коли минават на вътрешен контрол. Продължете…“
Тя изключи и него.
— Е, това е — бодро каза Лазар. — Някакви идеи?