Мери не отговори. Тя надникна навън и огледа околността. Стоманената ограда, която отделяше лентата за високи скорости, по която се движеха, от неконтролираната лента за вътрешно движение, бе на около петдесет ярда вдясно от тях. Но поне на миля напред в оградата нямаше рампа за смяна на лентите, а там, където имаше, разбира се, щяха да бъдат контролните кули, където, както им бе наредено, трябваше да бъдат проверени. Тя отново запали двигателя на колата, като я управляваше ръчно и се запромъква през спрялото или забавено движение, докато набираше скорост. Приближаваха бариерата и Лазар почувства, че потъва между възглавниците. Колата се надигна, минавайки на няколко инча от нея и Мери я приземи на другия край.
Някаква кола приближаваше откъм север и те се движеха в нейната лента. Тя пъплеше с не повече от деветдесет, но шофьорът бе изненадан — нямаше причина, поради която да очаква друга кола да изскочи от нищото срещу него на празен път. Мери бе принудена да се шмугне вляво, после вдясно и отново вляво. Колата се завъртя и изправи на задните си гуми. Мери с мъка я овладя и това бе придружено с пронизителен шум от търкане със стъкло, когато колата потегли.
Лазар отпусна мускулите на челюстта си и въздъхна с облекчение.
— Надявам се, че няма да се налага да правим това отново.
Мери го погледна с усмивка:
— Нима жените зад волана те изнервят?
— О, не, не, в никакъв случай! Просто бих искал да ме предупреждаваш, когато ще става нещо такова.
— Аз самата не знаех — призна тя, след което продължи притеснено — Не знам какво да правим сега. Мислех, че ще поседим тихо извън града, докато се стъмни, но трябваше да разкрия картите си, когато преминах през тази ограда. В този момент някой вече докладва на кулата. Ммм…
— Защо да чакаме до тъмно? — попита той. — Защо просто не поемем към езерото с твоята кола-чудо и не я оставим да ни откара у дома?
— Не искам — троснато каза тя. — Вече привлякох прекалено голямо внимание. Един тримобил, имитация на сухопътен автомобил е удобен, но… е, ако някой ни види да се потапяме под водата и полицаите чуят, ще отгатнат кои сме. След това ще започнат да търсят с всичко — от сеизмографи до хидролокатори — и Бог знае какво още.
— Но Седалището не е ли защитено?
— Разбира се. Но те могат да открият всичко с определена големина — ако знаят какво търсят и не спират да го търсят.
— Права си, разбира се! — Лазар с неохота се съгласи. — Добре, със сигурност не искаме да заведем някои любопитни полицаи до Седалището на Фамилиите. Мери, мисля, че трябва да потопим колата ти и да изчезваме — каза той намръщено. — Където и да е, само не към Седалището.
— Не, трябва да отидем там — отговори тя остро.
— Защо? Ако преследваш лисица…
— Замълчи за малко! Искам да опитам нещо.
Лазар млъкна. Мери шофираше с една ръка, докато с другата ровеше в жабката.
— Отговори — каза някакъв глас.
— Животът е кратък… — отговори Мери. Те довършиха изречението.
— Чуй — продължи Мери забързано — в беда съм, виж къде съм.
— Добре.
— Има ли подводница в езерото?
— Да.
— Добре! Започни да ме следиш и я насочи автоматично. — Тя набързо обясни подробностите за това, което искаше, като се спря веднъж, за да попита Лазар дали може да плува.
— Това е всичко — най-накрая каза тя — но действай! Времето ни е малко.
— Чакай, Мери — възпротиви се гласът. Знаеш, че не мога да изведа подводница на повърхността през деня, още повече в тих и спокоен ден. Твърде лесно е да…
— Ще го направиш ли, или не!
Намеси се трети глас:
— Аз слушах. Мери, Айра Барстоу е. Ще те извадим.
— Но — възропта първият глас.
— Млъкни, Томи. Просто си гледай инжекторите и ме насочи. Доскоро, Мери.
— Добре, Айра!
Докато говореше със Седалището, Мери бе свила от лентата за вътрешно движение към непавирания път, по който бе пътувала предната нощ, без да забавя и явно без да гледа. Лазар стисна зъби и се хвана здраво. Те минаха покрай един очукан знак, на който пишеше „Замърсен район, продължавате на ваша отговорност“ и на който бе изрисуван обичайният розов трилистник. Лазар го погледна и сви рамене — той не можеше да проумее как в този момент опасността, която го грозеше, можеше да нарасне с един-два неутрона.
Мери спря шумно колата в малка горичка от недорасли дървета близо до изоставения път. Под тях, отвъд една ниска скала, се простираше езерото. Разкопча предпазния си колан, запали цигара и се отпусна.