— Сега ще чакаме. Ще им е необходим поне 1/2 час, за да ни открият, независимо от това колко трудно… Айра.
— Лазар, мислиш ли, че някой ни е видял да свиваме тук?
— Да си призная, Мери, бях твърде зает, за да гледам.
— Е…, почти никой не идва тук, с изключение на няколко безразсъдни момчета (и момичета — си помисли Лазар). След това продължи на висок глас:
— Забелязах гореща следа ей там, назад.
— Това ли? О, нищо, за което да се тревожиш, освен ако не си решил да си построиш къща тук. Ние сме тези, които са горещи. Ако не трябваше да стоим близо до предавателния механизъм, щяхме…
Свързочникът се обади:
— Добре, Мери. Точно пред вас.
Тя се сепна.
— Айра?
— Говори Айра, но аз все още съм в Седалището. Пийт Харди беше на разположение в укритието за подводници „Евънстън“, така че ние го насочихме към вас. По-бързо.
— Добре, благодаря! Тя тъкмо се обръщаше към Лазар, за да му каже нещо, когато той докосна ръката й.
— Погледни зад нас.
Един хеликоптер се приземяваше на по-малко от 100 ярда от тях. Трима мъже изскочиха от него. Те бяха облечени като представители на правосъдието.
Мери рязко отвори вратата на колата и изхвърли дрехите си с едно движение. Обърна се и извика „Хайде!“, докато пъхаше ръка и откачаше една шайба от таблото с уредите. Тя побягна.
Лазар разкопча колана на шотландската си поличка и я съблече, бягайки след нея към скалата. Тя се спусна, като че танцуваше, той я следваше малко по-предпазливо, като ругаеше по-острите камъни. Взривната вълна ги разтърси, когато колата експлодира, но скалата ги предпази.
Потопиха се във водата заедно, но отворът в малката подводница бе достатъчно голям само за един човек. Затова Лазар провря първо Мери и се опита да я удари леко. Когато тя се възпротиви, той разбра, че това няма да има ефект под водата. Стори му се, че употребява безкрайно време, чудейки се дали може да диша във вода. „Какво е това, което имат рибите, а аз нямам?“ — си мислеше си той, когато другата ключалка се раздвижи и той можа да влезе.
Изминаха единайсет секунди, докато изпразниха водата от ключалката, и той имаше възможност да провери каква вреда, ако имаше такава изобщо, бе нанесла водата на бластера му.
Мери говореше настоятелно с капитана:
— Слушай, Пийт, отзад има трима полицаи с хеликоптер. Колата ми се взриви под носовете им точно когато влязохме във водата. Но ако те не са мъртви или ранени, ще се намери едно умно момче, което ще се досети, че единственият изход за нас е под водата. Трябва да се махнем оттук, преди те да са се вдигнали във въздуха, за да ни търсят.
— Тази гонитба няма смисъл — оплака се Пийт Харди, удряйки контролните си инструменти, докато говореше. — Дори ако търсенето е само визуално, аз ще трябва да изляза и да остана извън кръга на отражение по-бързо, отколкото той набира височина — а аз не мога.
Но малката подводница се устреми напред с по-голяма увереност.
Мери се чудеше дали да се обади на Седалището от подводницата или не. Тя реши да не го прави. Това само щеше да увеличи риска както за подводницата така и за самото Седалище. Така че тя се поуспокои и зачака като се присви върху седалката, която бе твърде тясна за двама. Питър Харди се отправи към дълбините, като се плъзгаше по дъното, изваждайки радиостанциите Muskegon-Gary за насочване и започна слепешком да управлява подводницата.
Докато слязат от повърхността на езерото до Седалището, тя бе решила да не използва никакви физически средства за комуникация, дори внимателно пазеното оборудване в Седалището. Вместо това се надяваше да открие човек с телепатични способности, който да е на разположение сред близките на Фамилиите и за който те се грижеха там. Свръхчувствителните се срещаха рядко както сред здравите членове на семейство Хауърд, така и сред останалото население, но те се раждаха изключително от бракове между близки родственици. Това беше запазило и засилило нетипичното дълголетие, но бе запазило и засилило лошите гени заедно с добрите. В рода имаше необичайно висок процент физически и умствени дефекти. Техният Съвет за генетичен контрол упорито се бореше с проблема за унищожаване на лошата наследственост и запазване на наследственото дълголетие, но още много поколения щяха да плащат за дългия си живот с цената на много недъзи.