Сега, приятели и граждани, какво означава това? — за вас, вас и отново вас! Последните данни ви срещат с вашия познат коментатор Албърт Райфснайдер:
Докладва Райфснайдер: Здравейте, Граждани! Няма причина за тревога. За средностатистическия свободен гражданин тази извънредна ситуация ще бъде по-малко обезпокояваща, отколкото минималното ниско налягане, което е твърде голямо за климатиците. Спокойно! Отпуснете се! Помагайте на служителите на реда, когато ви питат, и гледайте работата си. Ако се създадат неудобства, не спазвайте строго обичая, оказвайте помощ.
Това е смисълът днес. Какъв ще е той утре и вдругиден? А догодина? Това означава, че хората, които работят за вас, са предприели правилната стъпка да ви осигурят благодатта на един по-дълъг и по-щастлив живот! Не възлагайте прекалени надежди — та това прилича на зората на един нов ден. Наистина е така! Ревностно пазената тайна на малцината егоисти скоро ще…“
Лонг вдигна вежди към Либи, след това го изключи.
— Предполагам, че — каза Либи горчиво — това е пример за фактическо безпристрастие в излъчването на новини.
Лазар отвори торбичката си и запали цигара, преди да отговори.
— Спокойно, Анди. Има добри и лоши моменти. Доста лоши моменти преживяхме. Хората са в настъпление отново, този път срещу нас.
Трета глава
Подземието, известно като Седалището на Фамилиите, се изпълваше с народ до късно през деня. Членове продължаваха да се нижат, пристигайки по тунели от южната част на щата и от Индиана. Докато се стъмни, пред входа на подземното езеро се образува задръстване от превозни средства — спортни подводници, съмнителни сухопътни автомобили като този на Мери, привидни моторници, пригодени да се спускат под водата, като всички те бяха натоварени с бегълци, някои от които полузадушени от почти целодневното криене на дъното в очакване на възможност да се промъкнат.
Обичайната зала за провеждане на срещите беше твърде малка да побере тълпата. Местните хора разчистиха най-голямата стая — трапезарията — и отместиха преградите, които я отделяха от главното фоайе.
Беше полунощ, когато Лазар се качи на една временна трибуна.
— Добре — започна той — нека запазим тишина. Вие отпред, седнете на пода така, че другите да могат да виждат. Роден съм през 1912 г. Има ли някой по-възрастен?
Той направи пауза, след това добави:
— Номинации за председател… говорете.
Бяха предложени трима души. Преди да бъде предложен четвърти, последният номиниран се изправи.
— Аксел Джонсън, от семейство Джонсън, искам името ми да бъде оттеглено и предлагам и другите да направят същото. Лазар разсея мъглата снощи. Нека той поеме ръководството. Сега не е време за фамилна политика!
Другите имена бяха оттеглени, нови не бяха предложени.
— Добре, щом така искате — каза Лазар. — Преди да започнем обсъждането, искам доклад от Главния попечител. Какво ще кажеш, Зак? Арестуван ли е някой от нашите хора?
Закър Барстоу нямаше защо да се представя. Той просто каза:
— Говоря от името на Попечителите. Докладът ни не е пълен, но все още не знаем за арестуван член. Когато преди десетина минути напуснах офиса за комуникации, бе съобщено, че от всичките 9285 разкрили се члена, 9106 са намерили убежище в крепостите на други Фамилии, в домовете на все още неразкрили се или пък някъде другаде. Предупреждението на Мери Спърлинг бе удивително сполучливо по отношение на краткото време от обявяването на тревогата до публичното изпълнение на Съвета в действие, но все още има 179 братовчеди, които са се разкрили и за които не е докладвано. Вероятно повечето от тях ще дойдат през следващите няколко дни. Други пък вероятно са на сигурно място, но не могат да се свържат с нас.
— Давай по същество, Зак — настоя Лазар. Има ли достатъчно голям шанс всички от тях да се приберат невредими?
— Абсолютно никакъв.