— Но Лазар, не бива да допускаш, че…
— Не съществуват ли теоретични възможности?
— Е, знаеш, че съществуват, но…
— Тогава накарай този морков върху раменете ти да се заеме с това.
— Е…, добре. — Либи стана червен като косата си.
— Един момент, Лазар. — Беше Закър Барстоу. — Това предложение ми харесва и мисля, че трябва да го обсъдим нашироко, а не да се плашим от неодобрението на брат Бертрам. Дори ако брат Либи не успее да намери по-добър начин за задвижване, а и честно казано, не мисля, че ще успее, макар да имам слаба представа от механика. Дори и така, не бих позволил да ме заплашва време от един век. Като използваме дълбокото приспиване и управляваме кораба на смени, повечето от нас ще могат да осъществят един полет. Има…
— Какво те кара да мислиш — попита Бертрам Харди — че те ще ни позволят да се качим на кораба изобщо?
— Берт — каза Лазар студено — обръщай се към председателя, когато искаш да изкажеш мнението си. Ти дори не си делегат на Фамилия. Последно предупреждение!
— Както казвах — продължи Барстоу — съществува удобство в това дълголетниците да изследват звездите. Някой мистик би го нарекъл наше истинско призвание — Той се замисли. — Що се отнася до кораба, който Лазар спомена, вероятно няма да ни разрешат да го получим, но Фамилиите са богати. Ако се нуждаем от космически кораб или кораби, можем да ги построим, можем да платим за тях. Аз мисля, че е по-добре да се надяваме, че ще ни позволят да направим това, тъй като може да се окаже, че не съществува друг начин за излизане от ситуацията, в която сме, който да не включва собственото ни унищожение.
Барстоу изрече последните думи меко и бавно, с голяма тъга. Те прорязаха присъстващите като влажен студ. За повечето от тях проблемът бе тъй нов, че все още им се струваше нереален. Никой не бе изрекъл гласно възможната последица от невъзможността да се намери разрешение, което да удовлетворява мнозинството от хора с кратък живот. Старшият попечител, който говореше спокойно за страха си, че Фамилиите могат да бъдат унищожени, преследвани и убити, разбуди у всеки един призрака, когото не бяха споменавали никога.
— Е — каза Лазар бодро, когато тишината стана болезнена — преди да обсъдим тази идея, нека чуем друг план, ако някой иска да предложи. Говорете.
Един вестоносец влезе забързано и заговори на Закър Барстоу. Той изглежда се сепна и като че ли помоли да му повторят съобщението. След това се отправи бързо към трибуната при Лазар и му прошепна нещо. Лазар също се сепна Барстоу излезе припряно.
Лазар погледна отново към тълпата.
— Ще направим почивка — съобщи той. — Давам ви време да си помислите за други планове, да се поразтъпчете и да изпушите по цигара. — Той посегна към торбата си.
— Какво става? — извика някой.
Лазар запали цигара, дръпна дълбоко и изпусна дима.
— Ще трябва да почакаме и да видим — каза той. — Не знам. Но поне половин дузина от плановете, които бяха предложени тази вечер, няма да се наложи да гласуваме. Ситуацията отново се промени. Доколко — не знам.
— Какво имаш предвид?
— Е — провлачи глас Лазар — изглежда, че управителят на Федерацията иска да говори със Зак Барстоу веднага. Повика го по име… и се обади по тайния видеофон на Фамилиите.
— Хм… това е невъзможно!
— Да, така е, синко.
Четвърта глава
Докато влизаше в телефонната кабина, Закър Барстоу опита да се успокои.
От другата страна на същия видеофон почитаемият Слейтън Форд правеше същото — опитваше да успокои нервите си. Той не се подценяваше. Дългата и блестяща обществена кариера, увенчана с години като управител на Съвета и Споразумението на Западната администрация бяха накарали Форд да осъзнае собствената си превъзходна способност и ненадминат опит. Нямаше простосмъртен, който можеше да го накара да се чувства неловко по време на преговори.
Но сега беше различно.
Как би изглеждал човек, живял по-дълго, отколкото е нормално за два живота? Дори по-лошо — човек, който притежаваше четири или пет пъти по-голям опит като зрял човек, отколкото самият Форд бе имал? Слейтън Форд знаеше, че собственото му мнение се бе променяло многократно, откакто бе момче. Той знаеше, че момчето, което бе представлявал, или дори способният млад мъж, който беше преди, не съответстваха на зрелия мъж, в който се беше превърнал. И така — как ли щеше да изглежда този Барстоу? Както можеше да се предполага, той беше най-способният, най-проницателният член на група хора, всички от които имаха много по-голям опит, отколкото Форд би могъл да има. Как да отгатне преценките, намеренията, начина на мислене, възможните ресурси на такъв човек?