— Едва ли искате моя съвет?
— Не, не! Не по този въпрос. Вече съм взел решение. Съветът за действие ще бъде проведен във всеки случай — или от мен, или от г-н Ванинг. Така че реших да го направя. Въпросът е: ще имам ли помощта ви или не?
Барстоу се поколеба, докато бързо прекарваше през паметта си политическата кариера на Форд. Ранният етап от дългото управление на Форд почти представляваше златна епоха на държавническото изкуство. Мъдър прагматик, Форд бе оформил в приложими правила принципите на човешката свобода, представени от Новак в езика на Споразумението. Това е период на добра воля, нарастване на просперитета, цивилизоващи процеси, които изглежда бяха постоянни и необратими.
Въпреки всичко се бе появила пречка и Барстоу проумя причините поне толкова добре, колкото и Форд. Винаги когато гражданите приковават вниманието си върху един проблем, изключвайки всички други, ситуацията създава почва за нехранимайковци, демагози, амбициозни мъже-ветрогони. Фамилиите Хауърд с цялата си невинност, бяха създали кризата в обществения морал, от което сега страдат чрез собственото си действие, предприето преди години, като позволяват на простосмъртните да узнаят за съществуването им. Нямаше никакво значение, че тайната не съществува. Корумпиращият ефект бе налице.
Форд най-после проумя истинското положение.
— Ще помогнем — Барстоу отговори изведнъж.
— Добре. Какво предлагате?
Барстоу прехапа устни.
— Няма ли начин да се отложи тази драстична мярка, това насилие на самото Споразумение?
Форд поклати глава:
— Твърде късно е.
— Дори ако излезете пред обществеността и кажете на гражданите, лице в лице, че сте знаели, че…
Форд го прекъсна:
— Няма да остана достатъчно дълго на власт, за да произнеса тази реч. Нито пък някой ще ми повярва. Освен това — разберете ме ясно, Закър Барстоу. Независимо от това какво съчувствие изпитвам лично аз към вас и вашите хора, не бих постъпил по този начин, дори и да можех. Всичко това е рак, разяждащ жизнеспособността на нашето общество. Това трябва да бъде направено. Бях принуден наистина, но няма връщане назад. Трябва да се намери решение.
Поне в едно отношение Барстоу бе умен мъж. Той знаеше, че друг човек би му се противопоставил без непременно да е злодей. Въпреки това изрази протеста си:
— Моите хора са преследвани.
— Вашите хора — рече Форд твърдо — са част от 1/10 от процента от всички хора, а аз трябва да намеря решение за всички. Аз ви се обадих, за да разбера дали имате някакви предложения за решение в полза на всички. Имате ли?
— Не съм сигурен. — Барстоу отговори бавно — Да предположим, че се съглася, че вие трябва да продължите с това грозно арестуване на хората ми, с разпитите чрез непозволени средства. Предполагам, че нямам избор…
— Нямате избор. Нито пък аз. — Форд се намръщи — Всичко ще бъде изпълнявано толкова хуманно, колкото мога. Не съм напълно свободен да определям действията си.
— Благодаря ви. Но въпреки че заявявате за невъзможността да излезете пред хората, вие притежавате средства за мощна пропаганда, които са на ваше разположение. Ще бъде ли изпълнимо, докато ние печелим време, да се проведе кампания, която да убеди хората в истината? Да им докажете, че не съществува тайна?
Форд отговори:
— Задайте този въпрос на себе си. Това ще подейства ли?
Барстоу въздъхна:
— Вероятно не.
— Нито пък бих приел това за решение, макар и ако подействаше. Хората, дори доверените ми помощници, са се вкопчили в убеждението си, че съществува „фонтан на младостта“, защото единствената алтернатива е твърде горчива. Знаете ли какво би означавало това за тях? Да повярват в голата истина?
— Продължавайте.
— Досега съм приемал смъртта само защото тя е Великият демократ, отнасяйки се еднакво към всички. Но сега смъртта си има любимци. Закър Барстоу, можете ли да разберете твърде горчивата завист на обикновения човек, който е, да речем на петдесет, когато погледне някой от вас? Петдесет години… През първите двайсет от тях той е дете, прехвърлил е трийсетте, докато се усъвършенства в професията си. На четиридесет той се утвърждава и печели уважение. За не повече от десет от неговите петдесет години той наистина е постигнал нещо.