— Не може да бъде!
— Може. Казвам ви този човек е опасен. Трябва да отиде на лечение при психиатър. Той е атавист, доколкото знам какво представлява това.
Лазар Лонг се вгледа от екрана в лицето на управителя.
— Всичко записано ли е? — попита той.
Форд натисна копчето на устройството върху бюрото му:
— Всичко — потвърди той.
— О’кей — отвърна образът на Лазар. — Приключвам. — Когато екранът остана празен, Форд се обади по вътрешната телефонна мрежа.
— Искам главния началник, за да ни докладва незабавно и подробно.
Началникът на обществената сигурност се появи, както бе заповядано. Имаше набръчкано лице, върху което раздразнението се бореше с дисциплината. Той преживяваше най-натоварената нощ в кариерата си и въпреки това Старецът бе заповядал да му се докладва лично. „За какво по дяволите бяха видеофоните“ — помисли си той ядосано — и се запита защо изобщо се бе заел с полицейската служба. Укори шефа си, като се държа хладно, и отдаде чест, без да е нужно.
— Изпратили сте да ме потърсят, сър.
Форд не обърна внимание на това.
— Да, благодаря ви. — Той натисна едно копче и филмова лента се показа от устройството. — Това е пълен списък на Фамилиите Хауърд. Арестувайте ги.
— Да, сър. — Шефът на Федералната полиция погледна втренчено лентата и се зачуди дали да попита или не как е бил получен този списък. Със сигурност не бе дошъл през неговия кабинет. Нима Старецът имаше разузнавателна служба, за която той дори и не подозираше?
— По азбучен ред е, но е подреден по географски принцип — каза управителят — След като го сортираш, донеси оригинала обратно при мен. Можеш да преустановиш психоразпитите — добави той. — Само ги доведи и ги задръж. Ще ти дам повече инструкции по-късно.
Главният началник реши, че моментът не е подходящ за проявяване на любопитство.
— Да, сър. — Той отдаде чест сковано и излезе.
Форд се върна към уредите на бюрото си и изпрати съобщение, че иска да види шефовете на бюрата по землени ресурси и на контрола по транспорта. Като се замисли, той добави и шефа на бюрото по материално-техническо обезпечение.
В Седалището на Фамилиите се провеждаше заседание на част от попечителите. Барстоу отсъстваше.
— Това не ми харесва — казваше Андрю Уидъръл. — Бих могъл да разбера решението на Закър да отложи доклада си пред членовете, но предполагах, че той просто иска да говори първо с нас. Определено очаквах да се консултира с нас. Какво ще кажеш за това, Филип?
Филип Харди прехапа устна.
— Не знам. Закър има глава на раменете си, но със сигурност ми се струва, че той трябваше да ни събере и да се посъветва с нас. Говорил ли е с теб, Джъстин?
— Не, не е — Джъстин Фут отговори студено.
— Добре, какво трябва да правим? Не можем да го извикаме тук и да настояваме за отчет, освен ако не сме готови да го изхвърлим от кабинета, а ако той откаже, аз нямам желание да правя това.
Те все още обсъждаха това, когато служителите на реда пристигнаха.
Лазар чу безредиците и коректно ги прекъсна, което не беше трудно, защото той притежаваше информация, която неговите братя не знаеха. Осъзнаваше, че ще трябва да позволи да бъде арестуван мирно и забележимо — за да даде добър пример. Но старите навици умират трудно и той отложи неизбежното, влизайки в един от освежителите за мъже.
Нямаше изход. Хвърли поглед към вентилационната шахта. Не става. Беше твърде малка. Докато мислеше, той бръкна в торбата си за цигара и ръката му напипа странен предмет. Извади го. Това беше значката, която „взе на заем“ от полицая в Чикаго.
Когато полицаят от отряда, претърсващ това крило на Седалището, надникна в освежителя, той откри, че там вече има друг „полицай“.
— Тук няма никой — съобщи Лазар. — Вече проверих.
— Как, по дяволите, си успял да ме изпревариш?
— По твоя фланг. Тунелът Стоуни Айлънд и през отдушниците им. — Лазар се надяваше, че истинското ченге няма да знае, че не съществуваше тунел Стоуни Айлънд.
— Имаш ли цигара?
— Хм. Сега не е време за цигари.
— Глупости — каза Лазар. — Моят легат е на миля оттук.