— Затворете мрежата! — прекъсна го Лазар. Началникът премига, когато екранът замря. И така Старецът наистина имаше тайни агенти извън отдела — нещо, което беше интересно и не биваше да се забравя.
Лазар набързо и доста откровено разясни как се бе озовал там, след което добави:
— Както виждате, аз бих могъл да се покрия и да изчезна яко дим. Всъщност, все още мога, но искам да знам следното: все още ли е в сила споразумението със Закър Барстоу да ни оставите да емигрираме?
— Да, в сила е. Имате ли представа как ще качите сто хиляди души на борда на „Ню Фронтиърс“, без да се изложите на опасност? Знаете, че не можете да се доверите на собствените си хора, нали?
— Знам. Настоящата ситуация е изгодна за момента, докато изясним нещата. И аз съм човекът, който ще свърши работата. Трябва да бъда! Аз съм единственият, който е на свобода, на когото и двете страни могат да имат доверие. А сега слушайте…
След осем минути Форд бавно кимаше с глава и казваше:
— Би могло да стане. Би могло. Както и да е, започнете подготовката. В Годард ще ви очаква кредитно писмо.
— Можете ли да прикриете следите си? Не мога да размахвам кредитно писмо от управителя, хората ще се учудят.
— Имайте малко вяра в моята интелигентност. Докато писмото стигне до вас, ще се окаже рутинна банкова трансакция.
— Съжалявам. А сега — как мога да се свържа с вас, когато имам нужда?
— О, да — чуйте тази комбинация. — Форд бавно му я каза. — Това ще ви свърже с кабинета ми без препредаване. Не, не я записвайте, запомнете я.
— А как мога да говоря със Закър Барстоу?
— Обадете ми се и аз ще ви свържа. Не можете да му се обадите директно, освен ако не уредите безжичен телефон.
— Дори и да можех, нямам възможност да мъкна със себе си безжичен телефон? Добре — чао! Аз изчезвам.
— Успех!
Лазар излезе от кабината с въздържана припряност и се върна обратно, за да вземе наетия си кораб. Той не знаеше достатъчно за настоящата полицейска практика да се правят догадки дали главният началник е проследил обаждането до управителя. Просто го взе за нещо дадено, защото самият той би постъпил по същия начин, ако беше на мястото на началника. Следователно, вероятно най-близкият полицай, който бе на разположение, бе вече по петите му — беше време за действие, беше време да замаскира следите си.
Той излетя отново и се отправи на запад, като се движеше в неконтролирания по-нисък слой, докато достигна до ивица облаци, които отделяха западния хоризонт. Тогава зави в обратна посока и отпраши към Канзас сити, поддържайки внимателно скорост под разрешения максимум и височина, която беше разрешена от местните норми. В Канзас сити той предаде самолета на местната агенция и спря едно такси, което го отведе по контролния път до Джонлин. Там се качи на местен реактивен еърбъс от Сейнт Луис без предварително да си купи билет, като по този начин бе сигурен, че полетът му няма да бъде проследен, докато записите от пътуването на еърбъса не бяха предадени за преглед на Западния бряг.
Вместо да се притеснява, той прекара времето, изготвяйки планове.
Сто хиляди души със средно тегло сто и петдесет — не, нека са сто и шейсет фунта4, прецени Лазар, правеше товар от шестнайсет милиона фунта, осем хиляди тона. Космическият кораб можеше да преодолее гравитацията с подобен товар, но щеше да е доста муден. Това бе извън вниманието сега. Хората не представляваха товар. Космическият кораб можеше да повдигне тази инертна маса, но рискът да загинат бе голям.
Нужен беше транспорт.
Не беше трудно да се купи пътнически кораб достатъчно голям да преведе Фамилиите от Земята до мястото, където „Ню Фронтиърс“ се движеше по орбитата си. Пътническата служба между четирите планети с удоволствие би разтоварила подобен кораб срещу подобаваща цена. При наличието на конкуренция в превозването на пътници те желаеха да съкратят загубите си от стари кораби, които вече не се предпочитаха от туристите. Но един пътнически кораб нямаше да бъде достатъчен. Не само щеше да се породи нежелано любопитство по отношение на намеренията му спрямо такъв кораб, но също така той не можеше да го управлява без чужда помощ. Според ревизирания Акт за сигурността в космоса пътническите кораби трябваше да бъдат строени така, че да се управляват изцяло от хора, следвайки теорията, че не съществува автоматично устройство, което би могло да замени човешката преценка в критична ситуация.