Трябваше да бъде товарен кораб.
Лазар знаеше най-доброто място, където можеше да намери такъв. Въпреки усилията лунната колония да стане екологично независима, Луна сити все още внасяше значително по-голям тонаж, отколкото изнасяше. В космическия транспорт един празен товарен кораб бе по-ценен като метал, отколкото е струвал първоначално на Земята.
Когато се приземи в Годард сити, излезе от еърбъса, отиде на космодрума, плати сметките си и влезе във владение на „Ай Спай“. Подаде молба за възможно най-скорошно заминаване за Луна сити. Възможността, която му бе определена, бе за след два дена, но Лазар не се притесни от това, той просто се върна в космическата компания и заяви, че е готов да плати щедро за промяна във времето за заминаване. След двадесет минути имаше устно уверение, че ще може да тръгне за Луна сити същата вечер.
Прекара оставащите няколко часа, лутайки се сред подлудяващата бюрокрация за издаване на разрешение за междупланетен полет. Първо взе кредитното писмо, което Форд му беше обещал, и го превърна в пари в брой. С голямо желание би използвал част от парите, за да ускори процедурата точно така, както беше платил (доста щедро) за смяна на кораба. Но не бе в състояние да направи това. Оцеляването през двата века живот го бяха научили, че подкупът трябва да бъде предлаган ненатрапчиво и индиректно, така както се прави галантно предложение на достойна дама. След няколко минути той достигна до мрачното заключение, че гражданските добродетели и обществената честност могат да бъдат погребани. Макар на служителите от Годард Фийлд да не им беше чужда мисълта за бакшиш, натиск или пък за благоприятния ефект на парите върху рутинните трансакции, той се възхищаваше на тяхната неподкупност. Дали обаче трябваше да го прави? Повечето от тях, особено когато попълваше ненужните формуляри, му губеха чисто и просто времето, което възнамеряваше да използва за чревоугоднически пир в Скаргейт Рум.
Той дори позволи да бъде ваксиниран още веднъж, вместо да се връща в „Ай Спай“, за да изрови листа хартия, показващ, че е бил ваксиниран преди няколко седмици, пристигайки на Земята.
Все пак двадесет минути преди времето за отпътуване той се върна при уредите за управление на „Ай Спай“ с торба, издута от подпечатани документи и полупразен стомах, след като бе успял да изяде един сандвич. Той беше изчислил траекторията на „Хоман-5“, която щеше да използва. Резултатите бяха вкарани в автопилота. Всички лампи на таблото светеха зелено с изключение на тази, която щеше да мига в зелено, когато наземният контрол започнеше обратното броене преди старта. Той чакаше, изпълнен с истинска радост, както винаги, когато щеше да лети.
Внезапно го осени мисъл и той понечи да стане, но коланите му попречиха. Тогава ги разхлаби и се изправи, посягайки към копието от последния брой на „Пилоти и опасности при пътуване“. „Ню Фронтиърс“ се движеше в кръгла орбита от точно двадесет и четири часа като винаги поддържаше курс над меридиан 106 градуса западно или отклонение нула на разстояние от центъра на Земята приблизително двадесет и шест хиляди мили.
Защо не се обади да разбере какъв е релефът на терена?
Корабът „Ай Спай“, чиито резервоари бяха поставени отгоре и местата за товар бяха празни, можеше да измине мили разстояние за секунди. От съображения за сигурност от космодрума му дадоха разрешение за Луна сити, а не за междузвездния кораб. Но при сегашната фаза на Луната отклонението от одобрената посока на летене трудно би се видяла на екран. Вероятно нямаше да бъде забелязано, докато не се анализира филмовият запис по-късно, когато Лазар щеше да получи призовка. Дори вероятно щяха да отнемат разрешителното му за управление. Но полетите никога не го бяха притеснявали и със сигурност си струваше да проучи положението.
Той вече набираше задачата в балистичния си калкулатор, като се изключи проверката на частите от орбитата на „Ню Фронтиърс“ в справочника. Лазар би могъл да го направи насън. Съобразените със сателит маневри бяха нещо банално за всеки пилот и двойно-тангентната траектория за двадесет и четири часова орбита беше нещо, което всеки бъдещ пилот знаеше наизуст.
Той зареди отговорите в своя автопилот по време на обратното броене преди старта. Като му останаха три минути, завърза колана си отново и се отпусна, когато ускорението започна. Щом корабът премина към свободно падане, той провери положението и вектора си чрез радиопредавателя на космодрума. Доволен, затвори таблото, включи алармата за рандевуто и заспа.