Шеста глава
След около четири часа алармата го събуди. Изключи я, но тя продължи да звъни — погледна на екрана и видя защо. Огромното цилиндрично тяло на „Ню Фронтиърс“ акостираше. Той изключи и радарната алармираща верига и довърши работата си, като не обърна внимание на балистичния калкулатор. Преди да доведе докрай маневрата, комуникационната аларма започна да звъни. Той натисна един ключ. Устройството започна да търси честоти и екранът се оживи. Някакъв мъж го погледна.
— Търся „Ню Фронтиърс“. Какъв кораб сте?
— Частен кораб, „Ай Спай“, капитан Шефилд. Комплименти за вашия команден офицер. Мога ли да дойда при вас?
Те се радваха, че имат посетители. Корабът бе подготвен за инспекция, проби и приемане. Голямата група специалисти, които го бяха конструирали, бяха отишли на Земята и на борда нямаше никой освен представителите на Фондацията „Джордан“ и половин дузина инженери, наети от корпорацията, създадена, за да построи кораба. Тези, малцината, отегчени от бездействие, бяха си омръзнали взаимно, нетърпеливи да изоставят отбелязването на времето и да се върнат към удоволствията на Земята. Един посетител бе добре дошло разсейване.
Когато херметическият отвор на „Ай Спай“ бе прикрепен към този на големия кораб, Лазар бе посрещнат от отговорния инженер — технически капитан, тъй като „Ню Фронтиърс“ бе кораб, който пътуваше, въпреки че нямаше мощност. Той се представи и поведе Лазар на обиколка из кораба. Те се понесоха из дълги коридори, посетиха лаборатории, складове, библиотеки, в които се съхраняваха стотици хиляди ролки, акри хидропонни резервоари за храна и нови запаси от кислород и удобни, просторни, дори луксозни помещения за колония от десет хиляди души.
— Ние сме уверени, че експедицията „Авангард“ бе с недостатъчно хора — обясни инженерът-капитан. — Изследователите на социалната динамика изчисляват, че тази колония ще бъде в състояние да поддържа основата на сегашното ни културно ниво.
— Това не звучи убедително — отбеляза Лазар. — Няма ли повече от десет хиляди вида специализации?
— О, разбира се! Но идеята е да се осигурят експерти в областта на всички основни изкуства и необходими клонове на науката. След това с нарастването на колонията могат да се прибавят допълнителни специализации чрез помощта на справочните библиотеки — всичко от танцуването до тъкането на гоблени. Това е общата идея, въпреки че тя е извън моите преки интереси. Без съмнение това е интересно за тези, които го харесват.
— Много ли желаете да започнете? — попита Лазар.
Мъжът бе почти шокиран.
— Аз? Да не би да предлагате аз да се заема с това? Скъпи ми господине, аз съм инженер, а не скапан глупак.
— Извинявайте.
— О, аз нямам нищо против разумен брой пътувания в космоса, когато това се налага — бил съм в Луна сити повече пъти, отколкото мога да преброя и дори съм ходил на Венера. Но вие не мислите, че човекът, построил „Мейфлауър“, го е управлявал, нали? Според мен, единственото нещо, което ще предпази тези хора, които са се записали, да не полудеят, преди да стигнат там, е, че със сигурност те и без това са луди.
Лазар смени темата. Те не се забавиха в залата за управление, нито в бронираната клетка, в която се съхраняваше гигантският атомен конвертер, след като Лазар научи, че там няма хора и тя е напълно автоматична. Пълното отсъствие на движещи се части във всяко от тези отделения, което бе станало възможно при съвременното развитие на парастатиката, правеше тяхното вътрешно управление предмет единствено на интелектуален интерес, нещо, което можеше да почака. Това, което Лазар наистина искаше да види, беше контролната зала и там той се забави, задавайки безкрайни въпроси, докато домакинът му се отегчи напълно и остана само от учтивост.
Накрая Лазар млъкна не защото беше против натрапването спрямо домакина си, а защото бе убеден, че е научил достатъчно за контролното табло, за да желае да се опита да управлява кораба.
Преди да го напусне, той обърна внимание на два други важни факта. След девет земни дни малкият екипаж планираше уикенд на Земята, след което щяха да се осъществят пробите по приемането. Но за три дни големият кораб щеше да е празен с изключение вероятно на един оператор по комуникациите. Лазар бе твърде предпазлив, за да проявява любопитство за това. Но вътре нямаше да остане охрана, защото нямаше нужда от такава. Все едно да се охранява река Мисисипи.