Лазар получи товарен кораб, готов за път в космоса само след четири дни с помощта на щедри премии и суми за работа извън нормираното време. Най-после Луна сити остана зад него — собственикът и господарят на „Сити Чиликот“. Наум той съкрати името на Чили в чест на едно любимо ястие, което отдавна не беше опитвал — месест, едър фасул, щедро посипан с чили, парчета месо — истинско месо, а не синтетичната каша, която тези младоци наричаха „месо“. Докато си мислеше за това, устата му се напълни със слюнка.
Сега вече имаше една грижа по-малко.
Като наближаваше Земята, той се обади на контрола по движението и помоли за временна орбита, тъй като не искаше да сваля „Чили“. Това щеше да прахоса гориво и да привлече вниманието. Не изпитваше угризения относно движението във временна орбита без разрешение, но имаше шанс по време на отсъствието му „Чили“ да бъде забелязан, местоположението му — маркирано и разследван като изоставен кораб. Бе по-безопасно да бъде легален.
Дадоха му орбита, той се включи и корабът се успокои, след това нагласи идентификационните светлини на „Чили“ на своята собствена комбинация, увери се, че радарът на корабното подемно устройство може да ги изключи, и свали подемното устройство до помощната писта за малки летателни апарати в Годард. Този път внимаваше да вземе със себе си всички необходими документи, избегна митническия контрол и мина бързо през космическия порт. Нямаше определена посока предвид, освен да намери телефон и да се обади на Зак и на Форд. След това, ако имаше време — да се опита да намери истинско чили. Не се беше обадил на управителя от космоса, защото връзката кораб-земя изискваше препредаване на разговора и обичаят за спазване на лична тайна със сигурност нямаше да ги защити, ако операторът, който препредаваше обаждането, дочуеше споменаване на Фамилиите Хауърд.
Управителят отговори незабавно, въпреки че беше късно вечерта по географска дължина на кулата „Новак“. От подутите кръгове под очите на Форд, Лазар прецени, че той прекарва по-голямата част от живота си на бюрото.
— Здравейте — каза Лазар — по-добре да осъществим връзка и със Зак Барстоу. Има неща, които искам да докладвам.
— Значи сте вие — каза неприветливо Форд — Мислех, че сте избягали от нас. Къде бяхте?
— Купувах кораб — отвърна Лазар — Както знаехте. Нека открием Барстоу.
Форд се намръщи, но се обърна към бюрото си. Барстоу се присъедини към тях от един разделен екран. Той като че ли бе изненадан, а не облекчен при вида на Лазар. Лазар заговори бързо:
— Какво има, приятелю? Не ти ли каза Форд какво съм решил?
— Да, каза ми — призна Барстоу, — но не знаехме къде си и какво правиш. Времето минаваше, а ти не се обаждаше… Затова решихме, че повече няма да те видим.
— Глупости — възнегодува Лазар — Знаеш, че никога не бих направил нещо подобно. Както и да е, ето ме тук и ето какво съм сторил до този момент — той им разказа за „Чили“ и за разузнаването на борда на „Ню Фронтиърс“. — А сега ето как виждам нещата: по някое време този уикенд, докато „Ню Фронтиърс“ си стои ей тъй без жив човек в него, аз ще насоча „Чили“ към резервата, ще се качим бързо, ще се отправим към „Ню Фронтиърс“, ще го вземем и ще офейкаме. Г-н управител, това би означавало голяма помощ от ваша страна. Вашите полицаи ще трябва да си затварят очите, докато аз приземявам кораба и се качваме на него. След това ще трябва някак си да се промъкнем през уличния патрул. После ще е много по-добре, ако няма други самолети, които да предприемат драстични мерки спрямо „Ню Фронтиърс“. Ако вътре е оставено устройство за комуникация, те могат да извикат помощ, преди да успеем да ги заглушим.
— Дайте ми възможност за известна предвидливост — отвърна кисело Форд. — Зная, че ще трябва да отвлечете вниманието, за да има вероятност да се измъкнете. Планът е фантастичен.
— Не съвсем — Лазар не се съгласи — ако решите да използвате силите си за неотложни ситуации в последния момент.