— Е — Лазар се намеси оживено — сега, след като вие двамата сте уредили това, хайде да се заемаме. Аз мога да приземя „Чили“. Той спря и бързо прецени къде би трябвало да е орбитата на кораба и колко време ще му е нужно за срещата — да речем до 22 ч. по Гринуич. Да прибавим още час за по-сигурно. Какво ще кажете 17 ч. утре следобед Оклахомско време? Всъщност това се пада днес.
Другите двама като че бяха облекчени.
— Доста добре — съгласи се Барстоу — Ще ги имам във възможно най-добра форма.
— Добре — съгласи се Форд — ако това е най-бързият начин, може да стане.
Той се замисли за момент:
— Барстоу, незабавно ще изтегля всички полицаи и правителствени служители отвъд границата на резервата и ще ви изолирам. След като вратата се затвори, можете да съобщите на хората.
— Добре. Ще направя, каквото мога.
— Има ли нещо друго преди да прекъснем връзката? — попита Лазар.
— О, да, Зак, трябва да изберем място, където да се приземя, иначе ако гръмна, ще скъся много животи.
— О, да. Приближи се от запад. Ще поставя стандартен маркер на мястото. Става ли?
— Става.
— Не става — каза Форд — Ще трябва да му осигурим буфер при кацането.
— Глупости — реагира Лазар. — Бих могъл да приземя кораба на върха на паметника на Вашингтон.
— Не и този път. Да не се изненадаш от времето.
Докато Лазар се приближаваше към срещата с „Чили“, той сигнализира от подемника. Импулсният приемо-предавател на „Чили“ отекна за негово облекчение. Той не вярваше много на механизми, които не беше ремонтирал лично и едно дълго търсене на Чили в този момент би било катастрофално.
Той изчисли относителния вектор, изстреля подемника удари леко и насочи кораба три минути встрани от прецененото място, като бе изпълнен със самодоволство. Той остави подемника, влезе бързо вътре и поведе кораба надолу.
Влизането в стратосферата и прелитането през две трети от земното кълбо не отне повече време, отколкото бе преценил. Използва част от останалото време, което си беше позволил, като съкращаваше маневрите, за да запази износените, излизащи от употреба впръсквателни дозатори. След това той слезе в тропосферата. Наближаваше Земята. Температурата на външната обвивка бе висока, но не в опасни граници. След това осъзна какво имаше предвид Форд, като спомена времето — Оклахома и половината от Тексас бяха покрити с много гъсти облаци. Лазар бе удивен и някак си доволен. Това му напомняше за онези дни, когато времето по-скоро се преживяваше, отколкото контролираше. Животът бе изгубил част от сладостта си според него, когато инженерите-метеоролози се бяха научили как да обуздават климатичните елементи. Той се надяваше, че на тяхната планета, ако намереха такова време, щеше да е хубаво и животворно.
След това той слезе още надолу и нямаше и миг за мислене. Въпреки размера си, товарният кораб оказа съпротивление и даде да се разбере, че не е доволен — дявол да го вземе! Форд сигурно е заповядал тази малка тупурдия в мига, в който се нагласяше времето. И при това положение интеграторите са имали голямо пространство на ниско налягане, което е било доста наблизо.
Отнякъде му крещеше контрольор по атмосферните условия. Той го изключи и насочи цялото си внимание към радара и призрачните образи в инфрачервения токоизправител, докато сравняваше техните данни с вътрешната следяща система. Корабът прелетя над една ивица земя, широка няколко мили — развалините на Окла-Орлиънс Роуд сити. Когато Лазар го видя за последен път, той гъмжеше от живот. Измежду всички механични чудовища, с които човешката раса се бе оборудвала, помисли си той, тези динозаври без проблем заемаха първото място.
След това мисълта му бе прекъсната от писък от контролното табло. Корабът беше открил буфера за кацане.
Той вкара кораба, угаси последния реактивен двигател, когато докосна Земята и натисна няколко копчета. Големите отвори за товара се разтвориха с трясък и вътре запръска дъжд.
Елеонор Джонсън се сгуши, полупреведена срещу бурята, и се опита да загърне по-плътно с палтото си бебето, което носеше в лявата си ръка. Когато бурята започна, бебето плачеше неспирно, опъвайки нервите й. Сега то бе утихнало, но това изглежда беше друга причина за притеснение.
Тя самата бе плакала, въпреки че се опита да не го показва. През всичките двадесет и седем години от живота си тя не бе виждала подобно време. То символизираше бурята, която бе преобърнала живота й, бе я помела от любимия й първи собствен дом, където имаше старомодна камина, блестящо от чистота сервизно помещение, термостат, който тя нагласяше на желаната температура, без да се съобразява с другите. Буря, която я бе отнесла между двама сурови полицаи, арестували я като нещастна психопатка, изоставили я след ужасни унижения тук сред студената, лепкава, червена кал на това Оклахомско поле.