Гордън Харди настояваше да вземат тъканта и апаратурата, която я подхранваше, заедно с него в резервата, когато бе арестуван. Еднакво упорито той настояваше да вземат живата материя по време на бягството с „Чили“. Сега „г-жа Окинс“ все още живееше и растеше в „Ню Фронтиърс“, а Мери Спърлинг правеше лабораторни изследвания.
— Здравей, Лазар — поздрави го тя. — Стой настрана. Резервоарът е отворен.
Той я наблюдаваше как отстранява излишната тъкан.
— Мери — замисли се той, — какво поддържа живота в това глупаво същество?
— Не зададе правилно въпроса — отговори тя, без да вдига поглед — правилно е да се каже: защо трябва да умира? Защо не живее вечно?
— Бих искал да умре! — чу се гласът на Д-р Харди, който бе зад тях. — Тогава бихме могли да проверим и открием отговора.
— Никога няма да разберете от „г-жа Окинс“, шефе — отговори Мери с все още заети ръце и очи. — Ключът е в половите жлези — тя просто няма такива.
— Хм. Какво знаеш за това?
— Женска интуиция. А ти какво знаеш?
— Нищо, абсолютно нищо, което ми дава аванс пред теб и твоята интуиция.
— Може би. Поне — добави лукаво Мери — те познавам откак имаш жълто около устата.
— Типичен аргумент на жена. Мери, тази купчина мускули е кудкудякала и е снасяла яйца преди ти и аз да сме се родили и все пак не знае нищо. — Той се намръщи.
— Лазар, с удоволствие бих я заменила за една двойка шарани — един мъжки и един женски.
— Защо пък шаран? — попита Лазар.
— Защото шараните изглежда не умират. Убиват ги или пък ги изяждат, или пък умират от глад, или хващат инфекции, но до този момент, доколкото ни е известно, те не умират.
— Защо пък не?
— Точно това се опитвах да разбера, когато ни принудиха да тръгнем на това проклето сафари. Те притежават необичайна чревна флора и вероятно това има нещо общо с другото. Но аз мисля, че има връзка с факта, че те никога не спират да растат.
Мери каза нещо едва доловимо.
— За какво си мърмориш? Пак ли интуиция? — рече Харди.
— Казах „амебите не умират“! Ти самият каза, че всяка жива сега амеба е жива от около петнадесет милиона години. И все пак те не стават неопределено големи и със сигурност не могат да имат чревна флора.
— Без вътрешности — каза Лазар и премита с очи.
— Каква ужасна игра на думи, Лазар. Но това, което казах, е вярно. Те не умират. Те просто се множат и продължават да живеят.
— С или без вътрешности — намеси се нетърпеливо Харди — може би има структурен паралел. Но аз съм притеснен поради липсата на експериментални обекти, Лазар, радвам се, че се отби. Искам да ми направиш една услуга.
— Казвай. Може пък да съм се размекнал.
— Ти самият си интересен случай, както знаеш. Ти си изключение от нашия генетичен модел. Избърза със събитията. Не искам тялото ти да отиде в конвертера. Искам да го изследвам.
Лазар изсумтя.
— Няма проблеми, приятелю. Но кажи на приемника си какво да търси — може да не живееш толкова дълго. И съм готов да се обзаложа на каквото искаш, че никой няма да разбере нищо, ровейки се в трупа ми!
Планетата, която се надяваха да открият, бе там, когато я потърсиха зелена, тучна млада и досущ като Земята Тя не само приличаше на Земята, но останалата част от системата дублираше приблизително модела на Слънчевата система — малки земни планети близо до Слънцето и по-големи, подобни на Юпитер планети, които бяха по-отдалечени. Космолозите никога не бяха имали възможността да се справят със Слънчевата система Те се лутаха между теории за произход, които се бяха провалили, и „разумни“ математикофизични доказателства. Все пак имаше друга достатъчно близка до нея да подскаже, че парадоксите й не бяха уникални, а дори вероятно често срещани.
Но по-стъписващ, дори по-стимулиращ и със сигурност по-тревожен беше един друг факт, до който се стигна чрез телескопични наблюдения в близост до планетата. На планетата имаше живот… интелигентен живот… цивилизован живот.
Градовете им се виждаха. Инженерните им съоръжения, странни по форма и предназначение, бяха достатъчно големи, та да се видят от космоса точно както се виждат нашите.