Независимо че това сигурно предполагаше отново да се впуснат в изнурително бягство, гонитбата като че ли не бе довела до пренаселване на наличното пространство за живеене. Сигурно имаше място за малката им колония върху тези широки континенти. Ако една колония бе добре дошла…
— Да си кажа правата, — тормозеше се капитан Кинг — не очаквах нещо подобно. Вероятно примитивни аборигени, а със сигурност можем да се натъкнем и на опасни животни, но предполагам, че несъзнателно съм си помислил, че човешката раса е единствената наистина цивилизована раса. Ще трябва да сме много предпазливи.
Кинг състави разузнавателна група начело с Лазар. Имаше му доверие, заради неговото практично чувство и воля да оцелее. Кинг искаше той самият да оглави групата, но идеята за собствения му дълг на капитан на кораба го принуди да се откаже. Но Слейтън Форд можеше да отиде.
Лазар избра него и Ралф Шулц за свои придружители. Останалите бяха специалисти — биохимици, геолози, еколози, стереографи, няколко вида психолози и социолози, за да изучат местните жители, включително и един авторитет по структуралната теория на Маккелви за комуникацията, чиято задача щеше да бъде да открие някакъв начин за разговаряне с местните.
— Никакви оръжия!
Кинг категорично отказа да ги въоръжи.
— Разузнавателната ви група е заменима — каза той безцеремонно на Лазар. — Не можем да рискуваме да ги засегнем с каквато и да е борба, поради каквато и да е причина, дори с цел самозащита. Вие сте посланици, а не войници. Не забравяйте това.
Лазар се върна в стаята си, появи се отново и със сериозно изражение на лицето подаде на Кинг един бластер. Той небрежно пропусна да спомене другия, който бе завързан за крака му под шотландската поличка.
Когато Кинг се готвеше да им каже, че трябва да се качват в ракетата и да изпълняват заповедите, бяха прекъснати от Джанис Шмид, главна медицинска сестра на Фамилиите, отговаряща за генетичните дефекти. Тя си проправи път напред и помоли капитана за внимание.
В момент като този само една медицинска сестра би могла да го стори. Тя притежаваше професионална упоритост и половин век по-дълга практика да пречи. Той я гледаше свирепо.
— Какво означава всичко това?
— Капитане, трябва да говоря с вас за едно от децата ми.
— Сестра, вие определено нямате място тук. Излезте! Елате в кабинета ми, след като обсъдите проблема с главния хирург. Тя постави ръце на хълбоците си.
— Ще ме приемете сега. Това е групата, която ще отиде на планетата, нали? Има нещо, което трябва да чуете преди да тръгнат.
Кинг понечи да говори, промени решението си и просто рече:
— Бъдете по-кратка.
Така и стана Ханс Уидъръл, един младеж наоколо деветдесет години и все още с юношески вид с помощта на хиперактивна щитовидна жлеза, бе под нейните грижи. Умственото му състояние не бе добро, но все пак не бе и идиот — хронична апатия и невромускулна недостатъчност, което го правеше твърде слаб, за да се храни самичък и твърде чувствителен към телепатия.
Той казал на Джанис, че знаел всичко за планетата, около която обикаляха. Приятелите му там му разказали за нея и вече го очаквали.
Заминаването на ракетата се забави, докато Кинг и Лазар разследваха. Ханс бе доста сдържан по отношение на информацията и на това колко от нея е вярна. Но той не бе особено изчерпателен и за приятелите си:
— О, просто хора — каза той, свивайки рамене в отговор на тяхното учудване. — Почти като у дома. Добри хора. Ходят на работа, на училище, на църква. Имат деца и се радват. Ще ги харесате.
Но в едно отношение той бе съвсем ясен — приятелите му го очакваха следователно той трябваше да отиде.
Пряко желанията и добрите си преценки, Лазар осъзна, че Ханс Уидъръл е прикрепен към групата, а така също Джанис Шмид и една носилка за Ханс.
Когато групата се върна след три дена, Лазар докладва на дълго лично на Кинг, докато докладите на специалистите се анализираха и комбинираха.
— Приликата със Земята е поразителна, капитане, напълно достатъчно, за да почувстваш носталгия. Но същевременно е достатъчно различна, за да те шокира — също като да гледаш лицето си в огледалото и да откриеш, че имаш три очи и си без нос. Побъркващо.
— А какво ще кажеш за местните?