Останалите възприеха казаното дотук спокойно, без да прибързвате изводите, навик, придобит през годините. След малко се изправи една жена — делегат.
— Казвам се Ив Барстоу, ще говоря от името на семейство Купър. Ралф Шулц, аз съм на сто и деветнайсет години и ми се струва, че съм по-стара от теб. Не притежавам твоите познания по математика и психология на човешкото поведение, но познавам много хора. Човешките същества притежават вродена добрина, благородство и вежливост. Имат слабости, разбира се, но повечето от тях могат да бъдат добри и почтени, ако им се даде известен шанс. Затова сега не мога да повярвам, че те биха ме мразили и унищожили просто защото съм живяла или ще живея по-дълго от тях. Тогава? С какво ще продължиш? Признавам си една грешка — може би две?
Шулц я изгледа спокойно, пооправи шотландската си поличка.
— Права си, Ив. Аз също лесно бих могъл да съгреша отново. Но такъв е проблемът в психологията: една ужасно сложна наука, и с толкова много неизвестни, с взаимно преплетени връзки и отношения, че понякога и най-големите ни усилия изглеждат смешни и глупави на фона на бъдещите факти.
Той се изправи отново, обърна се с лице към останалите и отново заговори с авторитетен глас. Този път в тона му нямаше и следа от емоционалност.
— Сега аз няма да правя дългосрочна прогноза. Ще говоря с факти, а не с предположения и добри намерения. С подобни факти предвиждането е краткосрочното повече прилича на увереността, че яйцето ще се счупи, когато виждате, че вече пада към земята. Но Ив е права… за онова, което каза. Хората са добри и почтени… Такива са и в отношението си към другите. Ив не може да бъде застрашена от своите съседи и приятели, както и аз не бих могъл да бъда застрашен от моите. Но тя е застрашена от моите съседи и приятели — а аз — от нейните. Психологията на масите не е просто математически сбор от психологиите на отделните индивиди; това е и първостепенна теорема за социалната психодинамика. Което не е само мое мнение. Досега не е открито изключение. Всъщност, това е правилото за действие на масите, законът за истерията на тълпите, така добре познат и използван от военни, политически и религиозни лидери, от хора на рекламата, от пророци и пропагандатори, от агитатори — демагози, актьори, от главатари на банди. Преди много, много поколения това правило е било формулирано с математически символи. То действа. То е в сила и досега.
С моите колеги подозираме, че от няколко години насам започна да се заражда тенденция към масова истерия. Не направихме подозренията си достояние на съвета, защото не можехме да докажем нищо, защото онова, което тогава наблюдавахме, най-вероятно бе негодуванието на малцинството ексцентрични чудаци, които живеят дори и в най-здравото общество. Тенденцията бе тъй слаба в началото, че не бяхме сигурни дали въобще има нещо подобно, тъй като всички социални течения и прослойки се преплитаха с други социални течения и прослойки така, че заприличаха на чиния спагети. Дори по-лошо: изпълни се цяло едно абстрактно пространство с много измерения (десет, дванайсет едва ли ще са достатъчни), за да се опише математически взаимодействието между силите в обществото. Затова не мога сега да наблягам прекалено върху сложността на проблема.
И така — зачакахме, започнахме да се тревожим. Опитахме статистическо моделиране, с голямо внимание поставихме началото на статистическите универсалности.
Докато се уверим напълно в това, бе станало твърде късно. Социопсихологическите течения се зараждат и отмират с изключителна бързина, подчинени съответно на също така изключително сложен закон. Продължихме да се надяваме, че по-благоприятни фактори ще променят тенденцията — дейността на Нелсън в областта на симбиотиката, собственият ни принос в гериатрията, нарасналият обществен интерес към възможността да се емигрира на спътниците на Юпитер… Всяко по-значимо откритие, предлагащо по-дълъг живот и по-голяма надежда за хората с кратка продължителност на живота, щеше да сложи край на стаената омраза към нас.
Вместо това тлеещият огън изригна като вулкан и се превърна в необуздан пожар. Според приблизителната ни преценка за последните тридесет и седем дни мащабите на истерията са се увеличили двойно и продължават да нарастват. Нямам представа докъде ще се стигне и с каква скорост ще се развият събитията. Това е причината да свикаме това спешно събиране. Защото можем всеки момент да се сблъскаме с неприятности, с огромни неприятности.