Инженерите от Земята просто трябваше да свикнат с подобно чувство на безсилие. От критерия за контрол върху околната среда чрез технология, Джокейрите бяха наравно цивилизовани с човешките същества. Развитието им обаче бе в друга насока.
Важните различия между двете култури надхвърляха инженерната технология. Въпреки че като цяло те бяха дружелюбни и отзивчиви, Джокейрите не бяха човешки същества. Те мислеха по различен начин, даваха различни оценки, тяхната социална структура и езикова култура отразяваха нечовешкото им качество и двете бяха неразбираеми за хората.
Оливър Джонсън, специалистът по семантика, чиято задача бе да създаде общ език, разбра, че непосредствената му задача е абсурдно улеснена от канала за комуникация чрез Ханс Уидъръл.
— Разбира се — обясни той на Слейтън Форд и Лазар, — Ханс не е съвсем гениален, той е почти малоумен. Това ограничава думите, които мога да преведа чрез него само до идеи, които той може да разбере. А това ми осигурява единствено основен речников запас.
— Това не е ли достатъчно? — попита Форд. — Струва ми се, чувал съм някъде, че осемстотин думи са достатъчни да се предават идеи.
— В това има известна доза истина — съгласи се Джонсън. — По-малко от хиляда думи ще са достатъчни за всички обичайни ситуации. Аз съм подбрал около седемстотин от техните термини, работни и заместващи думи, за да получим един жив език. Но едва доловимите различия и разграничения ще трябва да почакат, докато ги опознаем по-добре и ги разберем. Ограниченият речник не може да изразява сложни абстракции.
— Глупости — прекъсна го Лазар, — седемстотин думи трябва да са достатъчни. Що се отнася до мен, не възнамерявам да правя любов с тях, нито пък да обсъждам поезия.
Това мнение като че ли имаше оправдание. Повечето понаучиха основата на местния език за две до четири седмици, след като бяха транспортирани, и го използваха в разговорите с домакините си така, сякаш го бяха говорили през целия си живот. Всички земляни бяха преминали през солидно обучение по мнемоника и семантика. Стимулирани от нуждата и благоприятната възможност да го упражняват, като се изключат естествено малцината непоклатими провинциалисти, които бяха убедени, че местните трябва да научат английски, бедният спомагателен език се научаваше бързо.
Джокейрите не научиха английски. В началото никой не прояви ни най-малък интерес. Естествено, не бе разумно да се очаква от милиони хора да научат езика на няколко хиляди. Във всеки случай раздвоената горна устна на Джокейрите не можа да се справи със звуците м, п и б, докато гърлените, съскавите, зъбните съгласни и цъкащия звук, които използваха можеха приблизително да се възпроизведат от човешко гърло.
Лазар бе принуден да преодолее първоначалното си лошо впечатление от Джокейрите. Бе невъзможно да не ги хареса човек, след като странната им външност престана да предизвиква любопитство. Те бяха толкова гостоприемни, щедри, дружелюбни и винаги готови да услужат. Той особено се привърза към Креел Сарло, който представляваше нещо като свързващ офицер между Фамилиите и Джокейрите. Постът, който Сарло заемаше сред собствения си народ, можеше грубо да се преведе като „шеф“, „баща“, „свещеник“ или „водач“ на семейството или племето Креел. Той покани Лазар да го посети в града, който бе най-близо до колонията.
— Хората ми ще се радват да те видят и да помиришат кожата ти — каза той. — Това ще е забавно. Боговете ще бъдат умилостивени.
Сарло сякаш не можеше да състави и едно изречение, без да спомене боговете си. Лазар нямаше нищо против, той бе толерантно безразличен към другите религии.
— Ще дойда, Сарло, стари приятелю. За мен също ще е забавно.
Сарло го отведе с обикновеното превозно средство в Джокейра — една кола без колела, чиято форма приличаше на супник и се движеше тихо и бързо над повърхността на земята, плъзгайки се по нея, явно осъществявайки контакт. Лазар клечеше върху пода на колата докато Сарло така увеличаваше скоростта, че очите на Лазар се насълзиха.