Джанис Шмид се подчини с неохота на настояването на Форд, че Джокейрите трябва да бъдат коткани в отговор на всичко, което бяха направили, и техните медицински сестри поеха всичко в свои ръце под ревнивия й поглед.
Всеки телепат, чието ниво на интелигентност бе по-високо от това на полуидиота Ханс Уидъръл, бързо разви спонтанни и стигащи до крайност психози, докато за тях се грижеха Джокейрите.
И така Форд трябваше да се справя с друг проблем. Джанис Шмид бе по-силна и по-интелигентна в отмъстителността си, отколкото Елеонор Джонсън. Форд бе принуден да я отстрани, за да запази мира, заплашвайки да й забрани изобщо да се грижи за обичните си деца. Креел Сарло, явно силно притеснен и впечатлен, се съгласи на компромис, съгласно който Джанис и младшите сестри възобновяваха грижите за по-болните, докато Джокейрите продължаваха да се грижат за телепатите, които бяха на и под нивото на идиотизъм.
Но най-голямата трудност, която възникна, бяха фамилните имена.
Всеки Джокейрец имаше собствено име и фамилия. Фамилните имена бяха ограничени на брой, подобно на положението при Фамилиите. Последното име на местните се отнасяше както към тяхното племе, така и към храма, където се покланяха.
Креел Сарло се зае с този въпрос заедно с Форд.
— Висш Отец на непознатите братя — каза той. — Настъпи моментът, в който ти и твоите деца трябва да изберете фамилните си имена.
Форд бе свикнал с трудностите в общуването с Джокейрите.
— Сарло, братко и приятелю — отвърна му той. — Слушам думите ти, но не ги разбирам. Говори по-правилно.
Сарло започна отново.
— Непознати братко, сезоните идват и си отиват и има период на узряване. Боговете ни казват, че вие, братята-пришълци, сте достигнали до момента във вашето обучение, когато трябва да изберете племето и храма си. Тук съм, за да уредим церемониите, с които всеки ще избере фамилията си. Сега говоря от името на боговете. Но нека кажа от мое име, че за мен би било удоволствие ако ти, братко Форд, избереш храма Креел.
Форд увърташе, докато се опитваше да разбере намека.
— Щастлив съм, че ми предлагаш фамилното си име. Но хората ми вече си имат свои собствени имена.
Сарло реагира, помръдвайки устни.
— Техните имена са само думи и нищо повече. Сега те трябва да изберат истинските си имена — това на храма и на бога, на когото ще се кланят. Децата растат и престават да бъдат деца.
Форд реши, че му е нужен съвет.
— Това веднага ли трябва да стане?
— Не днес, но в близкото бъдеще. Боговете са търпеливи.
Форд привика Закър Барстоу, Оливър Джонсън, Лазар Лонг и Ралф Шулц и им предаде разговора Джонсън прослуша отново залиса и се напрегна, за да улови смисъла на думите. Той подготви няколко възможни превода, но не успя да хвърли нова светлина върху проблема.
— Изглежда — каза Лазар — като „влез в църквата, или се махай“.
— Да — съгласи се Закър Барстоу. — Изглежда това е ясният смисъл. Е, мисля, че можем да си позволим да направим този жест. Много малко от нашите хора страдат от религиозни предразсъдъци толкова силно, че да не им позволят привидно да се молят на местните богове в интерес на общото добруване.
— Мисля, че си прав — каза Форд. — Аз самият нямам нищо против да прибавя фамилията Креел към името си и да участвам в техните молитви, ако това ще ни помогне да живеем в мир. — Той се намръщи. — Но не бих искал нашата култура да се претопи в тяхната.
— Забрави за това — рече уверено Ралф Шулц. — Независимо от това какво ще правим, за да им доставим удоволствие, не съществува абсолютно никаква възможност за културна асимилация. Нашите мозъци не са като техните — едва сега започвам да проумявам огромната разлика.
— Да — съгласи се Лазар — разликата наистина е огромна.
Форд се обърна към Лазар.
— Какво искаш да кажеш? Какво те тревожи?
— Нищо. Само — добави той — това, че аз никога не споделях всеобщия ентусиазъм по отношение на това място.
Всички се съгласиха, че ще трябва един от тях да опита и да съобщи впечатленията си. Лазар пожела да се нагърби със задачата позовавайки се на старшинството си. Шулц пък го прие като професионално право. Форд не се съгласи с тях и посочи себе си, настоявайки, че това е негово задължение като отговорен изпълнител.