— Сигурно. Но това, което ме тревожи и обърква, е, че той спомена време около три часа, след което трябва да заминем.
— Та това е напълно неразумно — негодуваше Барстоу. — Невъзможно. Нямаме необходимите ракети, за да го направим.
Лазар не каза нищо. Той вече нямаше мнение.
Закър пък бързо промени своето. Лазар стигна до нещо въз основа на опита си. Докато подканяше братовчедите си да побързат към полето, където ставаше качването, той осъзна, че е издигнат над земята. Съпротивляваше се, ръцете и краката му не срещаха отпор, но повърхността постепенно се отдалечаваше. Затвори очи, преброи до десет и ги отвори отново. Бе поне на десет мили височина във въздуха.
Под него, гъмжейки като прилепи, излитащи от пещера, се виждаха безброй много точици и форми, които чернееха на фона на огряната от слънцето земя. Някои се намираха достатъчно близо, за да види, че са хора, Земляни, членовете на Фамилиите.
Хоризонтът потъна планетата заприлича на сфера, небето почерня. И все пак дишането му бе нормално, а кръвоносните му съдове не се пукаха.
Те се бяха скупчили около отворените врати на „Ню Фронтиърс“ като пчели, тълпящи се около кошер. След като се озова в кораба, Лазар се остави да бъде разклатен.
— Фю! — въздъхна той, — внимавай за първото стъпало!
Либи откри капитан Кинг веднага щом влезе в кораба и се успокои. Той предаде съобщението на Сарло. Кинг изглежда не можеше да реши.
— Не знам — каза той. — Ти знаеш повече за местните жители, отколкото аз. Но между нас казано, господине, начинът, по който отпратиха пътниците ни, ме накара да си отговоря сам Това бе демонстрация на най-забележителната еволюция, която някога съм виждал.
— Аз бих добавил, че преживяването само по себе си бе забележително, сър — отвърна Либи без чувство на хумор. — Лично аз бих предпочел да се заема със ски скокове. Радвам се, че бе наредил вратите на кораба да са отворени.
— Не съм — каза Кинг кротко. — Някой друг ги отвори вместо мен.
Те отидоха към контролната зала с намерението да тръгнат и да се отдалечат от планетата, от която бяха изгонени. След това щяха да обсъждат посоката и курса.
— Планетата, която Сарло ти описа — попита Кинг — да не би да е звезда от тип „Г“?
— Да — потвърди Либи, — планетата е от земен тип и придружава звезда от типа СОЛ. Имам координатите й и мога да я идентифицирам в каталозите. Но трябва да се простим с тази мисъл, защото тази планета е твърде далеч оттук.
— И така… — Кинг активира системата за визуализиране на звездната шир.
В продължение на няколко минути никой не каза нищо. Образите на небесните тела сами разказваха историята си. „Ню Фронтиърс“ се отправи отново на дълъг път, като че ли притежаваше свое собствено съзнание, без заповедите на Кинг и без настройване на контролните уреди.
— Не мога да кажа кой знае какво — рече Либи няколко часа по-късно на Кинг, Закър Барстоу и Лазар Лонг. — Бях в състояние да определя, преди да преминем скоростта на светлината, или поне така ми се струваше, че тогавашният ни курс бе съвместим с идеята, че сме насочени към звездата, наречена от Креел Сарло „мястото, определено ни от боговете“. Ние продължихме да ускоряваме и звездите започнаха да избледняват. Вече нямам никакви ориентири и не мога да кажа къде се намираме и накъде сме се запътили.
— Отпусни се, Анди — предложи му Лазар. — Опитай се да отгатнеш.
— Ако трасето, по което се движим, е гладко и при положение че не разполагам с никакви данни, бихме могли да пристигнем в пространството около звезда ПК3722, където, според Креел Сарло, сме се отправили.
Лазар издаде странен звук и се обърна към Кинг:
— Опита ли да намалиш скоростта?
— Да — отвърна той отсечено. — Контролните уреди са замрели.
— Мм-да-а… Анди, кога ще стигнем там?
Либи сви рамене безпомощно.
— Не мога да се опра на никакви данни, а без тях е невъзможно да определя време.
Времето и пространството бяха неразделно цяло. Либи продължи да мисли за това дълго след като другите излязоха. За да е сигурен, той разполагаше с космическата рамка на кораба, следователно съществуваше измерване на времето. Часовниците на борда тиктакаха, издаваха някакви звуци или просто вървяха, хората огладняваха, хранеха се, изморяваха се, почиваха си. Нивото на радиоактивност се променяше, физикохимичните процеси се движеха към състояние на по-голямо налягане и температура, собственото му съзнание усещаше промяната.