Бегла усмивка пробяга по устните й. Тя взе цигарата, седна в един широк стол, протягайки крака.
— Лазар, знаеш ли, че ми вдъхваш голямо доверие.
— Момиче, ти нямаш ли огледало?
— Не, нямах това предвид — каза тя нетърпеливо — погледни по-напред себе си. Знаеш, че аз съм преминала нормалната продължителност на живот на нашия народ — в следващите десетина години очаквам да умра и съм се примирила с това. А ти седиш тук и си много, много години по-възрастен от мен. Изпълваш ме с надежда.
Той се изправи.
— Значи очакваш смъртта? За Бога, момиче, та ти ще живееш поне още цял век.
Тя направи нетърпелив жест. Ръката й бе натежала от умора.
— Не се опитвай да ме развеселяваш. Знаеш, че външният вид няма нищо общо с това Лазар, аз просто не искам да умирам!
Лазар отвърна сериозно:
— Нямах никакво намерение да ти се подигравам, сестро. Ти просто нямаш вид на кандидат-труп.
Тя грациозно сви рамене.
— Въпрос на биотехника, а и на прагматизъм. Имам вид на жена на около трийсет.
— Или на по-малко, бих казал. Предполагам, че няма да избегна правосъдието. Чу, че не съм присъствал на събрание повече от век. Всъщност, през цялото това време бях преустановил всякаква връзка с Фамилиите.
— Наистина ли? И мога ли да попитам защо?
— Дълга и досадна история. С две думи — те просто ми доскучаха. Като делегат присъствах на годишните събрания. Само че те започнаха да стават безинтересни и праволинейни — поне така ми се струваше. Ето защо се оттеглих. В повечето случаи прекарвах периодите на безвластие на Венера. Върнах се за малко, след като бе подписано споразумението, но не мисля, че дори и тогава съм прекарвал повече от две години на Земята. Обичам да съм в движение.
Очите й светнаха.
— Така ли? Разкажи ми! Никога не съм била в открития Космос. Само веднъж бях в Луна сити.
— Разбира се — съгласи се той, — някой път ще ти разкажа за всичко преживяно. Но бих искал да чуя нещо повече за твоя външен вид на момиче, ти наистина изглеждаш по-млада.
— Сигурно е така. Всъщност, разбира се, че е така. А по въпроса как е постигнато всичко, не мога да ти споделя много. Хормони, симбиотика, терапия на жлезите и малко психотерапия — това е. От значение е, че за членовете на Фамилиите застаряването се отлага и процесът на стареене спира, поне козметично.
Тя за момент се замисли.
— Веднъж те си помислиха, че са на път да открият тайната на безсмъртието, истинския извор на младостта. Но бе грешка. Просто остаряването се забавя и съкращава с около деветдесет дена след първото ясно предупреждение — после настъпва смъртта, от престаряване.
Тя видимо потръпна.
— Повечето от нашите братовчеди така и не изчакват няколко седмици, за да се уверят в диагнозата. После е ясно: идва ред и на евтаназията.
— За Бога, какво говориш! Е, аз няма да постъпя по този начин. Когато Старецът дойде да ме вземе, ще трябва да ме влачи — и трябва да му е ясно, че ще ритам и ще вадя очи през целия път!
Тя разкриви уста в усмивка.
— Доставя ми удоволствие да те слушам как говориш. Лазар, аз не бих разочаровала моя пазител по такъв начин — с някой по-млад от мен. Но твоят пример ме изпълва с кураж.
— Мери, ние ще надживеем повечето от тях, не се притеснявай. Апропо, за срещата довечера: не обърнах никакво внимание на новините, а и отскоро съм на Земята — знае ли приятелят Ралф Шулц за какво говори?
— Мисля, че трябва да знае. Дядо му беше разкошен човек, баща му също.
— Доколкото разбирам, ти познаваш Ралф.
— Съвсем бегло. Той е един от моите внуци.
— Забавно. Изглежда доста по-стар от тебе.
— Ралф установи, че му подхожда да изглежда на около четиридесет, това е всичко. Баща му бе 27-мото ми дете. Ралф сигурно е — чакай да пресметна — о, най-малко осемдесет или деветдесет години по-млад от мен. При това, той е по-възрастен от някои от моите деца.
— Доста работа си свършила покрай Фамилиите, Мери.
— Сигурно е така. Но и те доста са направили покрай мен. Харесваше ми да имам деца и съм получила доста облаги. Сега имам всичко, което човек би могъл да си пожелае.
Тя отново потрепери.
— Предполагам, че тъкмо заради това съм така уплашена — наслаждавам се на живота.
— Престани! Мислех си, че моят ценен пример и момчешка усмивка са те излекували от тази глупост.
— Е, помогнаха ми донякъде.