Лазар взе съществото отначало предпазливо, а след това без да се притеснява от допира с него, тъй като любопитството му нарасна. Не можеше да определи какво точно бе това. Не беше човек, със сигурност не беше потомък и на Малките хора. Нима тази планета, както и последната, съдържаше някаква неподозирана раса? Приличаше на човек и все пак със сигурност не беше дете на човек. Липсваше дори подобното на копче бебешко носле, не се виждаха и външни уши. На обичайните места за органи имаше такива, но те бяха изравнени със скелета и бяха защитени с костни издатини. Ръцете имаха твърде много пръсти и близо до всяка китка имаше по един допълнителен голям пръст, който завършваше в кълбо розови червеи.
Имаше нещо странно в тялото на детето, което Лазар не можеше да определи. Два други факта обаче бяха очевидни: краката не завършваха с човешки стъпала, а с рогови извивки без пръсти — т.е. копита. Освен това съществото бе хермафродит, който нямаше деформации, а се развиваше нормално.
— Какво е това? — повтори той, а умът му бе изпълнен с подозрение.
— Това — каза Закър, — е Марион Шмид, роден преди три седмици.
— Хм. Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че Малките хора са еднакво добри, както в нашето манипулиране, така и в обработването на растенията.
— Какво? Та нали се съгласиха да ни оставят на мира!
— Не бързай да ги обвиняваш. Ние се оставихме да бъдем въвлечени в това. Първоначалната идея бе само за няколко подобрения.
— Подобрения! Но това е гнусотия.
— И да, и не. Стомахът ми се обръща всеки път, когато трябва да погледна това същество… Но всъщност, то е нещо като супермен. Структурата на тялото му е била променена, за да се постигне по-голяма ефективност. Безполезните ни маймуноподобни белези са премахнати, а органите му са били преподредени по по-различен начин. Не може да се каже, че това не е човек, тъй като то представлява подобрен модел. Вземи този допълнителен израстък на китката. Това е още една ръка, която е миниатюрна и се поддържа чрез микроскопично око. Можеш да се увериш колко полезно би било това, след като свикнеш с тази идея.
Барстоу гледаше втренчено.
— Но на мен ми се струва ужасно.
— На всеки би се сторило така — каза Лазар. — Може и да е подобрение, но по дяволите, според мен това не е човек.
— Във всеки случай създава проблем.
— Съгласен съм! — Лазар го погледна отново. — Значи казваш, че в тези малки ръчички има още един чифт очи? Това не е възможно.
Барстоу сви рамене.
— Не съм биолог, но всяка телесна клетка съдържа сноп хромозоми. Предполагам, че би могло да се създават очи, кости, каквото пожелаеш, ако се знае как да се управляват гените на хромозомите. А те знаят.
— Не искам да бъда манипулиран!
— Нито пък аз.
Лазар стоеше на брега и се взираше отвъд широкия плаж към събранието на Фамилиите.
— Аз съм… — започна той официално, след това се обърка. — Ела тук за малко, Анди.
Той прошепна нещо на Либи, който като че ли изпита болка и на свой ред му прошепна нещо. Лазар се подразни и отново му каза нещо на тих глас. Най-накрая той се стегна и започна отначало.
— Аз съм на 241 години — най-малко — заяви той. — Има ли някой тук, който е по-възрастен? — Това бе чиста формалност. Той знаеше, че е най-старият. Чувстваше се два пъти по-стар. — Събранието бе открито. Мощният му глас гърмеше из целия плаж, подпомаган от високоговорителите на корабните ракети. — Кой е председателят?
— Хайде, по-бързо! — извика някой от тълпата.
— Много добре — каза Лазар. — Закър Барстоу!
Зад Лазар един техник насочи един адаптер към Барстоу.
— Някой от нас започнаха да вярват, — каза Барстоу — че тази планета колкото и да е приятна не е място за нас. Всички знаете за Мери Спърлинг, виждали сте стереоленти на Марион Шмид, има и други неща и аз няма да се разпростирам нашироко. Но поредната емиграция поставя друг въпрос — въпросът къде? Лазар Лонг предлага да се върнем на Земята. В такъв… — Думите му потънаха в шума на тълпата.
Лазар ги накара да млъкнат.
— Никого няма да принуждаваме да тръгва. Но ако достатъчно много от нас искат да заминат, това можем да сторим, за да оправдаем вземането на космическия кораб. Имам предвид да се върнем на Земята. Някои казват да търсим друга планета. Това ще трябва да се реши. Но първо — колко от вас са на моето мнение, че трябва да се махнем оттук?