— Напълно правилно. Това е въпрос на недостиг на дифузионно налягане — той трябва да бъде такъв от кръвната страна на клетъчната стена, че да поддържа значително остър наклон, в противен случай ще настъпи прогресивна автоинтоксикация на индивидуалните клетки. Но трябва да призная, че съм малко разочарован, Майлс Родни. Основната идея на забавянето на смъртта чрез осигуряване на правилно пречистване на излишните вещества не е нова — сърцето ми тупти вече от два века и половина благодарение на еквивалентни механизми. Що се отнася до използването на млада кръв — да, това става. Поддържал съм живота на опитни животни чрез подобни кръвопреливания два пъти по-дълго, отколкото е нормално за тях. — Той спря, видът му бе разтревожен.
— Да, доктор Харди?
Харди прехапа устната си.
— Отказах се от този метод на изследване. Сметнах за необходимо да разполагам с няколко млади донори, за да спра стареенето на само едно облагодетелствано лице. Съществуваше малък, но измерим неблагоприятен ефект върху всеки един донор. По отношение на расите това бе самопоражение. Никога нямаше да има достатъчно донори, които да бъдат използвани. Следователно, сър, стигам до извода, че този метод е ограничен за една малка, избрана част от населението, така ли е?
— О, не! Не се изразих ясно, доктор Харди. Няма донори.
— Моля?
— Службата по здравеопазване и дълголетие може да осигури всякакви количества и групи кръв, която се създава извън тялото и е достатъчна за всеки.
Харди бе изумен.
— Значи това е то. — Той спря, след което продължи. — Ние пробвахме тъканна култура от костен мозък инвитро. Трябваше да сме по-настоятелни.
— Не се разстройвайте за това. Десетки хиляди техници взеха участие в този проект, преди да се стигне до значими резултати. Зная, че усилията, положени в тази насока, са били повече, отколкото техниките на атомното инженерство. — Родни се усмихна. — Виждате ли, те трябваше да постигнат някакви резултати, това бе политически необходимо — така че бяха положени всеобщи усилия. — Родни се обърна към Форд: — Когато новината за бягството на Фамилиите Хауърд стигна до всички хора, шефе, вашият безценен наследник трябваше да бъде защитен от тълпата.
Харди продължи настоятелно с въпроси относно спомагателните методи — поникването на зъбите, задържане на растежа, хормонотерапия и много други, докато Кинг не се притече на помощ на Родни, посочвайки, че главната цел на посещението му бе да се уредят подробностите около връщането на Фамилиите на Земята.
Родни кимна с глава.
— Мисля, че трябва да се върнем към деловите въпроси. Както разбирам, капитане, голям брой от хората ви в момента се намират в състояние на дълбок сън и са с понижена температура.
— Защо ли се изразява по този начин? — Лазар попита Либи.
— Да, точно така.
— Тогава за тях не би било трудно да останат в това положение още известно време.
— Моля? Защо казвате това, сър?
Родни разпери ръце.
— Управата се намира в малко смущаващо положение. С две думи има недостиг на жилища. Приемането на нови сто и десет хиляди души не може да стане за една нощ.
Отново се наложи Кинг да успокоява присъстващите. Тогава той кимна към Закър Барстоу, който се обърна към Родни:
— Не виждам какъв е проблемът, сър. Какъв е броят на населението на Северноамериканския континент сега?
— Около седем милиарда.
— И не можете да намерите място да подслоните една седемнадесета от един процент от това население? Звучи нелепо.
— Вие не разбирате, сър. — Родни се възпротиви. — Броят на населението се превърна в най-големия ни проблем. Заедно с това правото на усамотение и радост от собственото жилище или апартамент стана най-ревниво пазеното от всички граждански права. Преди да ви намерим сносно място за живеене, трябва да преустроим част от пустинята или да направим други големи промени.
— Разбирам — каза Лазар. — Политика. Не смеете да притеснявате хората, страхувайки се, че те ще се разбунтуват.
— Това не е съвсем подходящо обяснение за състоянието на нещата.
— Така ли? А може би скоро се задават общи избори, а?
— Всъщност, така е, но изборите нямат нищо общо с всичко това.
Лазар изсумтя.
Джъстин Фут заговори:
— Струва ми се, че Управата е погледнала този проблем в най-неподходяща светлина. Ние не сме бездомни емигранти. Повечето членове притежават свои собствени домове. Както много добре знаете, Фамилиите са заможни, дори богати, и по обясними причини домовете, които сме построили, са издръжливи. Сигурен съм, че повечето от тях са все още здрави.