Той замълча за миг и двамата го изчакаха да продължи. Не отговориха, не зададоха въпроси — с нищо не му помогнаха.
— Става въпрос — каза посланикът — за извънземното чудовище, избягало през тунела в Конго. Онова, което ни е известно за тях, не оставя съмнение, че чудовищата трябва да бъдат унищожени. Тъй като Конго не разполага с достатъчно военни и полицейски сили, за да се справи с това, моето правителство предлага да сформира експедиционен корпус. Възнамеряваме да разговаряме с Великобритания, Франция и навярно с други държави, за да видим дали не искат да участват в него срещу чудовището.
— Господин посланик — рече Уилямс, — вашето правителство естествено не е длъжно да иска нашето разрешение, за да се заеме с толкова добронамерена задача. Предполагам, вие сте готови да ни гарантирате, че ще изтеглите всичките си сили незабавно след унищожаването на чудовището.
— Естествено.
— Тогава не ви разбирам.
— Освен това — продължи Фьодор — стои въпросът за чудовището или чудовищата — научих, че вече са станали много — на ваша собствена територия. Готови сме да ви предложим същото, което ще предложим на Конго.
— Искате да кажете — развеселен отвърна президентът, — че желаете да ни заемете ваши бойни части, за да унищожим чудовищата.
— Струва ми се — рече посланикът, — че ако не сте в състояние да ни гарантирате успешното справяне с чудовищата, дори ще настояваме. Въпросът не е от вътрешен характер — той засяга международната общност. Тези същества трябва да бъдат унищожени. Ако не можете да го направите, трябва да приемете предложената ви помощ.
— Вие, разбира се, знаете — каза Уилямс, — че връщаме бойните си части от чужбина.
— Зная го, господин министър, но въпросът е колко бързо можете да ги върнете. Нашите военни смятат, че ще ви трябват поне трийсет дни и че това може да не е достатъчно бързо. Стои и въпросът дали разполагате с достатъчно сили, за да покриете необходимата територия.
— Мога да ви уверя, че оценяваме загрижеността ви — отвърна президентът.
— Моето правителство смята — каза Фьодор, — че макар да е естествено да искате да използвате собствените си войски, ако приемете нашата помощ, ще сте в състояние да разполагате с много повече хора, при това по-бързо. Сигурен съм, че и други държави биха ви предложили същото, ако изразите готовността си…
— Господин посланик — прекъсна го президентът, уверен съм, че разбирате колко дръзко е предложението ви. Ако вашето правителство искрено проявяваше добра воля, вие съзнавате, че щяхте да използвате друг подход. Аз не се съмнявам, че единствената ви цел е да ни посрамите. В това, разбира се, вече се провалихте. Ние ни най-малко не сме посрамени.
— Радвам се, че не сте — спокойно отвърна Фьодор. — Смятахме, че единственият достоен начин е първо да се обърнем към вас неофициално.
— Искате да кажете, че сега ще повдигнете въпроса в ООН и ще се опитате публично да ни посрамите, нали така — рече Уилямс.
— Господа — каза посланикът, — вие погрешно тълкувате думите ми. Вярно е, разбира се, че в миналото между нашите страни е имало различия. Не винаги сме се гледали в очите. При сегашните обстоятелства обаче целият свят трябва да се обедини. Нашето предложение е водено единствено от тази мисъл. Ако не за вас, за нас е съвсем ясно, че бързото решаване на проблема с чудовищата е от международен интерес и че ваш дълг е да приемете необходимата ви помощ. С изключително нежелание бихме съобщили в Обединените нации, че сте пренебрегнали дълга си.
— Изобщо няма да се опитвам да предположа какво можете да заявите в ООН — студено каза Уилямс.
— Ако все пак решите да приемете нашето предложение — каза посланикът, — ние с готовност ще оставим инициативата във ваши ръце. Ако поискате необходимите ви сили от други държави — навярно от Канада, Великобритания, Франция и от нас — този разговор ще остане само помежду ни. Пресата естествено ще разбере, че съм идвал тук, и ще ме разпитва, но аз ще им кажа, че просто сме продължили обсъжданията между нашите две страни по въпроса за положението с бегълците. Такъв отговор, струва ми се, би бил логичен и навярно напълно приемлив.
— Предполагам — рече президентът, — че ще искате да получите отговор, който да предадете на вашето правителство.
— Не непременно веднага — отвърна Фьодор. — Вероятно ще ви трябва време, за да обмислите въпроса. ООН има заседание едва утре по обед.