— Сержант — каза Доусън, — не зная какво ще правим с всичко това, по дяволите. Не зная какво ще прави армията. Ти откриваш едно от онези същества и то изчезва преди да успееш да го убиеш. Можем да се справим с тях. Сигурен съм. Ще успеем да се справим с тях, даже когато станат големи, силни и коварни, както твърдят хората от бъдещето. Имаме артилерия. Имаме достатъчно мощни оръжия. Ако се съберат и излязат срещу нас, ще успеем да ги разбием. Имаме повече оръжие от хората от бъдещето и можем да се справим с тази работа. Но не и когато се крият от нас, не и в такива местности. Можем да изравним с бомби участък от десет хиляди акра и да унищожим само едно от тях. Бог знае какво още ще убием, включително хора. Нямаме време и сили да евакуираме хората, за да сме в състояние да бомбардираме района. Трябва да открием и унищожим тези чудовища едно по едно…
— Но дори когато ги открием, сър…
— Да, зная. Но да речем, че имаме късмет. Да речем, че от време на време спипваме по едно от тях. Пак ще останат стотици и след седмица, след месец ще се излюпят хиляди. А през това време първите ще растат и ще стават по-гадни. И докато ги търсим, те ще унищожават градове, военни лагери…
— Сър — каза сержант Кларк, — това е по-лошо, отколкото беше във Виетнам. А във Виетнам беше ужасно.
— Досега не сме били побеждавани — отвърна полковникът и стана. — Никога. Но трябва да открием как да го направим. И цялата огнева мощ на света, и най-модерните оръжия на света са напълно безполезни, докато не открием нещо, срещу което да ги насочим, и то да остане под прицел, докато натиснем спусъка.
Сержантът скочи, вдигна гранатомета и каза:
— Е, хайде тогава отново на работа.
— Виждал ли си наоколо един фотограф?
— Фотограф ли? — попита сержантът. — Какъв фотограф? Не съм виждал никакъв фотограф.
— Каза, че името му било Прайс. От някаква информационна агенция. Мотаеше се наоколо. Пратих го да върви по дяволите.
— Ако попадна на него — отвърна сержантът, — ще му духна под опашката.
42.
Джейк Билингс се съвещаваше с Рей Макдонълд, някога негов мениджър по връзките с обществеността, който преди дванайсет часа беше назначен за оперативен ръководител на кръстоносния поход.
— Наистина смятам, че тази работа с разпятието няма да помогне на каузата ни, Рей — каза преподобният Билингс, — Струва ми се доста грубо и може да рикошира срещу нас. Както пише за опита във Вашингтон един от вестниците…
— Искаш да кажеш, че информацията вече се е появила в печата? Не очаквах толкова бърза реакция.
— Реакцията е отрицателна — с малко необичайна разпаленост отвърна Билингс. — Уводната статия го нарича евтин трик и детинщина. Оказва се, че ръцете на младежа са били прикрепени за кръста с ремъци — не с гвоздеи, а с ремъци! Тонът на цялата статия, разбира се, е шеговит, но въпреки това…
— Но те грешат — прекъсна го Макдоналд.
— Искаш да кажеш, че си използвал гвоздеи?
— Не, не искам да кажа това. Искам да кажа, че тази работа се е правела с ремъци. Римляните не са използвали гвоздеи.
— Опитваш се да ми кажеш, че евангелията грешат, така ли?
— Не, не се опитвам да ти кажа такова нещо. Казвам само, че обикновено — подчертавам, обикновено, навярно не винаги — ръцете са били завързвани, не заковавани. Направихме проверка и…
— Проверката ви не ме интересува — ледено отсече Билингс. — Интересува ме фактът, че си дал на някакъв гаден автор на уводни статии повод да си прави майтап с нас. И дори това да не се беше случило, струва ми се, че цялата ти идея смърди. Ти не се посъветва с мен. Защо не се посъветва с мен?
— Беше зает, Джейк. Каза ми да направя, каквото мога. Каза ми, че аз съм човекът, който може да измисли нещо, и ето, измислих това.
— Нали знаеш, че ми се беше обадил Стив Уилсън каза Билингс. — Направи ме на нищо. Няма съмнение, че официален Вашингтон — поне Белият дом — е твърдо против нас. Когато разбере за това, Уилсън ще ни обяви за търсачи на сензации. На брифинга си днес следобед той презрително ни подмина. Това беше преди онази тъпа, работа с разпятието. Следващия път ще ни направи на пух и прах.
— Но много хора са с нас. Само иди в провинцията, в малките градчета…
— Да, зная. Фермерите. Те ще са с нас естествено, но за колко време според теб? И какво съществено въздействие може да окаже мнението на фермерите? Ами влиятелните пастори в черквите в големите градове? Можеш ли да си представиш какво ще каже на пастството си, на вестниците и на света Ангъс Уиндзър? Той започна всичко това, но няма да одобри поведението на екзалтираните младежи, които мъкнат кръстове по улиците и се разпъват по площадите. Години наред съм се опитвал да изпълнявам дълга си с достойнство, а сега всичко се смъква до равнището на улични крясъци. И трябва да благодаря за това на теб.