Выбрать главу

— Райли — прекъсна го Уилямс, — не разбирам за какво са му потрябвали. Какво ще ги прави? Казаха ми, че силата на времето, действа само в една посока — към миналото.

Дъглас поклати глава.

— Клинт не вярва в това. Разговарял е с учени от компанията си — а неговият научен персонал навярно е един от най-добрите в света — и те са го уверили, че ако изобщо съществува, пътуването във времето може да се извършва и в двете посоки. Всъщност те са му казали, че като че ли е по-лесно да се пътува към бъдещето, отколкото към миналото, защото естественият поток на времето тече напред.

— Не зная — въздъхна Уилямс. — Звучи ми някак мръсно. Можем ли съзнателно да оставим двупосочното пътуване във времето, ако изобщо е възможно, в ръцете на един човек или група хора? Само си помислете за начините, по които може да се използва…

— Днес на обед разговарях с Клинт по този въпрос отвърна Дъглас. — Обясних му, че ако е възможна, всяка подобна операция ще трябва да е строго контролирана. Ще трябва да се създадат комисии, които да формулират закони за пътуване във времето, и конгресът ще трябва да ги ратифицира. Нещо повече, тези закони ще трябва да са валидни за целия свят. Ще трябва да се сключи международен договор и можете да си представите колко време ще отнеме това. Клинт е съгласен с всичко. Каза ми, че осъзнава необходимостта му. Тази идея напълно го е обсебила. Като стар приятел, аз се опитах да го разубедя, но той продължава да настоява. Ако му позволим, разбира се. Отначало имаше намерение сам да финансира операцията, но очевидно е започнал да осъзнава колко пари ще са нужни. Както разбрах, в момента съвсем тайно се опитва да създаде консорциум, който да се заеме с проекта.

Сандбърг се намръщи.

— Импулсивно бих отговорил отрицателно. Пътуването във времето трябва да се изучи внимателно. Това е нещо, което никога досега не сме възприемали сериозно. Ще трябва да го обмислим задълбочено.

— Въпросът може да има и военни аспекти — отбеляза Уилямс. — Но не съм сигурен точно какви.

— Ще трябва да се подпишат международни договори със съответните гаранции, че тунелите няма да се използват за военни цели — каза президентът. — И ако в бъдеще тези договори бъдат нарушени, не виждам какво значение ще има кой притежава официалните права върху пътуването във времето. Държавните нужди винаги ще имат предимство. Независимо как се развият нещата, пътуването във времето е проблем, с който ще се наложи да се сблъскаме. И трябва да го решим по най-добрия начин.

— Искате да кажете, че одобрявате предложението на Клинт, така ли, господин президент? — изненадано попита Дъглас. — Когато разговарях с вас…

— Не бих казал, че го одобрявам — отвърна президентът. — Но с оглед на положението, в което сме изпаднали, струва ми се, че би трябвало да разгледаме всички възможности и предложения. Ще ни е трудно да намерим парите, необходими за изграждането на тунелите. Не само на нас, но и на целия свят. Навярно на останалата част от света дори повече, отколкото на нас.

— Това ни изправя пред друг проблем — рече Уилямс.

— Предполагам, че предложението на Чапман и неговия консорциум се отнася само за тунелите в Съединените щати.

— Не бих казал — възрази Дъглас. — Струва ми се, че в консорциума на Чапман би трябвало да участват и чужди капитали и могат да се сключат договори и с другите страни. Не вярвам държави като Конго, Португалия или Индонезия да обърнат гръб на някой, който иска да им построи тунели. Някои страни могат да се колебаят, но ако ние одобрим плана и към нас се присъединят още няколко от по-големите държави, да речем Германия и Франция, повечето ще ги последват. В края на краищата, ако се присъединят всички останали, нито една страна няма да иска да остане без тунел.

— Това ще струва ужасно много пари — каза министърът на финансите Манфред Франклин. — Изграждането на тунели в целия свят ще възлиза на милиарди.

— Във финансовия свят има много хазартни личности — отбеляза министърът на земеделието Бен Кънингам. Но като цяло това е разумен хазарт. Чапман трябва да е съвсем сигурен в себе си. Смяташ ли, че може да знае нещо, което не ни е известно?

Дъглас поклати глава.