Според неофициални изчисления през тях пристигат приблизително два милиона души на час. С това темпо…
— Стив — каза Джуди, — на телефона е Том Манинг.
Уилсън се върна при бюрото си.
— Получи ли съдебното си разпореждане? — попита Манинг.
— Още не. Дадох ти време да помислиш.
— Е, можеш да го получиш, когато поискаш. Така казват нашите адвокати.
— Струва ми се, че няма да ми трябва.
— Всъщност си прав. Моли вече е на път. Заедно с Гейл и дъщеря му. Ще пристигнат след двайсетина минути. Може повече, може и по-малко, зависи от трафика. Тук става напечено. Прииждат зяпачи и безброй военни камиони.
— Том — рече Уилсън, — искам да ти кажа нещо. Зная защо трябваше да го направиш. Просто трябваше да опиташ.
— Има още нещо, Стив.
— Какво, Том?
— Гейл каза на Моли някои неща. Не много. Но я помоли да съобщи нещо. Нещо, което според него не можело да чака.
— Какво е то?
— Каза да разположите пред всеки от времевите тунели артилерийско оръдие. Със силно експлозивни снаряди. И ако се случи нещо, да стреляте направо в тунела. Да не обръщате внимание на хората, които може да са вътре. И в случай на нужда да продължавате да стреляте.
— Имаш ли някаква представа какво би могло да се случи?
— Не ни обясни. Просто каза, че ще разберем. Че експлозията ще унищожи тунела. Ще се заемеш ли с този въпрос?
— Да.
— Засега няма да използвам тази информация — прибави Манинг. — Поне не веднага.
Уилсън затвори, свърза се със секретарката на президента и попита:
— Ким, кога ще може да ме приеме?
— В момента е на телефона. На другите линии също го чакат. При него има хора. Много ли е важно, Стив?
— Изключително важно. Трябва да се срещна с него.
— Идвай. Ще те пусна колкото е възможно по-скоро.
— Джуди — каза Уилсън. — Моли Кимбъл пътува насам. С нея са двама от бегълците.
— Ще съобщя на портала — отвърна Джуди. — И на охраната. Кога ще пристигнат?
— Ако не съм се върнал, прати ги при Ким.
7.
Министърът на отбраната Сандбърг и Уилямс, министърът на външните работи, седяха на кушетката пред бюрото на президента. Министърът на правосъдието Райли Дъглас седеше на един стол в ъгъла. И тримата кимнаха, когато Уилсън влезе.
— Стив — каза президентът, — зная, че имаш нещо важно. — Думите му прозвучаха почти укоризнено.
— Така ми се струва, господин президент — отвърна Уилсън. — След малко Моли Кимбъл ще доведе един от бегълците, който твърдял, че е говорител поне на групата от Вирджиния. Мисля, че може би ще искате да се срещнете с него.
— Сядай, Стив — каза президентът. — Какво ти е известно за този човек? Наистина ли е техен говорител? Упълномощен говорител?
— Не зная — призна Уилсън. — Предполагам, че може и да има някакви пълномощия.
— Във всеки случай — намеси се министърът на външните работи, — би трябвало да изслушаме, каквото има да ни казва. Бог знае, че никой друг не е в състояние да ни каже нещо.
Уилсън седна до министъра на правосъдието и каза:
— Човекът е пратил и предварително съобщение. Трябвало да научим колкото е възможно по-скоро. Предложил пред всяка врата или времеви тунел, от който излизат хора, да бъде разположено артилерийско оръдие.
— Значи има някаква опасност, така ли? — попита министърът на отбраната.
Уилсън поклати глава.
— Нямам представа. Очевидно не се е конкретизирал. Казал е само, ако нещо се случи, да изстреляме снаряд право в тунела. Даже вътре да има хора. Да не обръщаме внимание на хората и да стреляме. Казал е, че това ще унищожи тунела.
— Какво би могло да се случи? — попита Сандбърг.
— Съобщи ми го Том Манинг от името на Моли. Според думите на говорителя, ние сме щели да разберем. Останах с впечатлението, че това е само предпазна мярка. Той ще пристигне след няколко минути. Може би ще ни обясни.
— Какво мислите? — попита президентът. — Да се срещнем ли с този човек?
— Струва ми се, че трябва — отвърна Уилямс. — Тук не става въпрос за протокол, тъй като в това положение нямаме представа какъв може да е протоколът. Даже да не е такъв, какъвто твърди, той може да ни даде някаква информация, а до този момент не разполагаме с абсолютно нищо. Няма да го приемем като посланик или официален представител на тези хора. Можем сами да преценим доколко да вярваме на думите му.