За да не навредя на семействата и техните деца или да наруша неписаното споразумение за поверителност между консултант и консултиран, съм заместила истинските имена на повечето деца с псевдоними — с изключение на Никълъс, който написа предговора, и Лорин, Джон Евърет, Питър и Кристина, за които ще поговорим по-късно. Разбира се, не всички надарени деца приличат на описаните в тази книга, но ще се изненадате колко много са като тях!
Желанието ми е всеки читател да остане с някаква нова информация, искрица любопитство или променено мнение — това в дългосрочен план ще помогне на някое дете, което иначе е щяло да остане незабелязано.
В началото на всяка глава, както и на още няколко места, съм цитирала думите на деца, с които съм общувала. Простотата на техните послания ме вълнува неизмеримо. В много от случаите имам чувството, че Бог, Източникът или Духът говори директно през децата. Те си спомнят.
Когато биват възпитавани добре и насърчавани, Децата на новото време продължават да помнят и успоредно с това споделят с нас удивителни наблюдения и дарби. За съжаление, моят опит показва, че в повечето случаи никой не вярва на поразителните разкрития на тези деца. Те говорят много откровено за онова, което виждат и преживяват, но тъй като са лишени от подкрепа за своите дарби, скоро започват да забравят онова, което са знаели при идването си на Земята. Така постепенно престават да използват дарбите си. Например едно русо и синеоко момиченце, което познавах малко след раждането й, радваше и удивляваше всички, откакто проговори (на много ранна възраст). Сега е на 4 годинки. Ще я нарека Скай (Небе — бел.ред.). Още от съвсем мъничка Скай събира около себе си публика, където и да отиде. Тя е завладяваща личност и привлича всички като магнит. Доскоро, когато хората се съберяха около нея, им говореше за живота, истината и други възвишени неща. Тя е надраснала годините си. Освен това е по-нежна и физически по-съразмерно развита от повечето си връстници. По-късно Скай започна да страни от хората и изобщо престана да споделя пред публика задълбочените си прозрения. Вече не беше жизнерадостна като преди. Когато я попитаха защо е решила да мълчи, отговорът й беше: «Когато говоря пред тях, хората ми се смеят и това ме обижда. Не искам да ми се подиграват, затова престанах да им говоря». Родителите на Скай са изключително щастливи от нейната надареност и дори я насърчават, но другите най-често я възприемаха като спектакъл, като нещо необичайно, и затова тя прекъсна общуването си с тях. Каква загуба за всички нас! За съжаление, в повечето случаи става така. Ако не получават подходящи грижи, доверие и насърчение, някъде към 5–6 годинки децата издигат около себе си защитни стени от енергия, които блокират информационния поток. Скоро повечето признаци за засилена чувствителност избледняват, вратите към висшето съзнание се затварят и всичко бива забравено. Децата са много чувствителни към това, че са наричани «различни». Какво нелепо изказване от страна на нас, «просветените» и «цивилизованите»! Средството за изграждане на един по-положителен свят ни се дава посредством следващите поколения, а ние дори не го забелязваме. Децата на новото време ни носят ключа към тайните на този живот и отвъд него, а ние залостваме вратата. Какво си мислим, че правим?
Предишните поколения смятаха, че децата трябва да бъдат гледани, а не слушани. Сега повече отвсякога трябва да се вслушваме именно в децата. В траекторията на еволюцията ни като човешки същества Децата на новото време представляват мост към висшето съзнание и, да, дори бъдещето на тази планета. Как ще ги разпознаем? Ще чуем ли онова, което имат да ни кажат? Можем ли да направим този скок, Знаейки, че тези деца могат да ни отведат далеч отвъд сегашните ни схващания за реалността, във вълнуващи нови светове на съзнание и възможности? От нас, като техни покровители, семейства и обгрижващи, зависи да ги забележим и да предприемем съответните действия. Трябва да оставим настрана старите си схващания и да отворим сърцата, умовете и душите си за възможностите, които Децата на новото време имат да споделят с нас.
Пред нас стои възможност, каквато ни се предоставя за пръв път в историята на човечеството. По мое мнение осъзнаването е 80% от решението на която и да било ситуация. За да стигнем до това осъзнаване, първо трябва да приемем възможността в нашата действителност да има нещо повече от онова, което знаем или допускаме. Това явление надхвърля всички граници на раси и религии, всъщност всички измерими системи от убеждения и социални норми. Както каза така сладкодумно Никълъс в предговора, трябва истински да се вслушваме в думите на тези деца. Нещо повече, трябва съзнателно да се отворим за онова, което ни носят техните послания.