И още нещо има. Наша Мокра — като бях на небето — богиня-вярна посестрима ми стана, ме помоли нещо. Ето сега ще изпълня молбата ѝ. Тук има ли девойка Найда? Найда-Смарайда? Помоли ме тя, като сляза долу на нашата земя, да се грижа за някоя си Найда.
Едно жълто момиче напето се отдели от небесните хора.
— Ти коя си, момичке небесна, красива и свястна?
Момичето се засмя и отвърна:
— Ей на, аз съм Найда! А къде е тук Търсенчо-Ненамеренчо? Търсенчо го искам, че добричък и самичък… Все си го гледам отгоре, от небесата, все му се радвам на добрината, накрая му взех тайно от леля съдбата…
Ха!
— Ама няма го сега, той се е нейде тук залутал, да дири брат си Баган и снаха си Димна… Търсим го и ние…
— Ти си чичо Перо, знам аз, като беше на небето, се криех у леля Мокра да те зяпам… — и тя се изкиска, но точно в това време се чу свирня на щурец, ама силна!
— Щом ти е Мокра леля, дето знае всичко за всяка съдба, то ти, нейна племеннице, си малка съдба… Щом си Найда, Найда Смарайда, то ще го намериш наш Търсен, момичке, съдбата му като борина ще носиш пред него…
И що да видя, хора, син ми Търсен, яхнал скакалец, колкото конче, а след него пет щуреца — не по-малки: свита! — го следват отзад… Още по-назад бдят Качо, Страхил: шегобийците, Тельо и Козьо: добродушни, верни и улави… Това хем ме зарадва, хем ми бодна сърцето, хем толкова смешно беше, че се засмях с цяло гърло и се хвърлих да си прегръщам свидното дете просълзен! Ето това е Търсен цял-целеничък — хем те трогне до сълзи, хем ти е смешно като от гъдел!
А Търсен, важен, запасан с къс меч, дето едно време, като го вдигнеше, тежестта му го повличаше напред, почти не ме забелязва, но се обръща към Димна:
— Како Димно, снахо; бате Багане, братко, да знаете, че голяма беда ви преследва, но аз ще ви помогна и спася!
Търсен беше толкова сериозен, че никой не се сети да се изкиска. Тогава се обърна той към мен и каза почтително:
— Чух сега, че искаш и ние, нашата рода, да се впуснем в битката. Аз искам да участвам също, тате и да помогна колкото мога! — извади и насочи меча си.
— А аз, Найда-Смарайда, може ли да ти помагам, Търсене? — смело се изстъпи напред онази момичка. То какво да ѝ вардя аз на нея, както ме Мокра молеше? Че тя сама си опичаше всичката работа!
— Може, Найдо — аз търся, ти — намираш, двамата заедно можем подвизи големи да извършим! От небесата чак щом си дошла при мене, със съдбата ми във вързопче, то е това на хубаво! Ти пък яхвай щуреца! И ми пази съдбата! — Търсен и Найда — такава хубост насила не можеш я измисли!
Ветра се приближи до Търсен, яхнал скакалеца, сложи ръка на коляното му и каза:
— Сине-брате, досега не съм се гордяла с тебе като с воин, гордяла съм се с твоето сърце необикновено, но днес се гордея с тебе по нов начин! Макар че ми е и смешно, детенце мое любимо! — И тъй прихна Ветра, докато прегръщаше любимия Търсен и напетата Найда-Смарайда, че и цялата ни дружина се зарази и засмя до небето.
Човешката свита на Търсен се изстъпи и тя важно: държаха всичките грамадни наръчи листа от меча стъпка.
— Батко Перо, виж как се прикриваме тайно, готови да изненадаме всеки враг и да се жертваме за Търсен до крак!
— Без да ни видят и усетят! Защото ние хитри и престорени!
— Престорени на мечи стъпки, а главите — на цветни пъпки! — викна един братовчед и се засмяхме всички.
Козьо допълни за всички:
— Смейте се вие, ама ето ти Търсен, бате, цял-целеничък опазен, за змейовете запазен! — Почнаха пак да се смеят наоколо, но Качо и Страхо го изтикаха и обясниха:
— Запазен да трепе врага ни омразен!
После се огледа Козьо и вика на Тельо:
— От тези невести тук дали пък не може по някоя за нас да се намери? Дето няма много-много да ни придирят? Ти с това лице, дето е като прекарвано през бързей — смела мома ти трябва!
— Дали ще се прелъже някоя? Ама не са ли те много черни бре, Козьо! Че тя нощем ще трябва да пляска с ръце и да свирка, че да я намеря къде е!