Засега с нашите ужилвания и убождания причинявахме само раздразнение и досада у чудовищата. Не толкова ги нападахме, колкото крепяхме достойнството си на човеци срещу тях, но това беше недостатъчно и сигурно отстрани сме изглеждали смешни като дребосъчетата от приказките на бабите ни. След всеобщата уплаха, посред ужасяващото стрясване, поне споделяхме помежду си готовност за жертва.
Но ето: наоколо избуяха перуниките на татко Перун и моята рода… Двете попилени войски се бяха събрали, сега и боговете влизаха в бой начело с къдравокосия си водач. Светът ни се съедини. Чу се теменужената му песен и се провидя наблизо гранитното му чело, каменното му лице на неумолим бог. Велик като върховен господар, горд като непобедим воин. Перуниките му се вцепениха като железни и каменни и сковаха движението на гърчещото се туловище.
Първо стегнатите благи влъхви с умните очи се изстъпиха. Острите им профили на хрътки се обърнаха към змията; запяха ли, заклинания ли занареждаха, но Змията се сепна и като че ли застина в прозрачен кристал. Но малко остана така вцепенена. Огънят на Змията изкоруби отвътре лъскавите стени на кристала и тя тупна пак на земята. Магиите на влъхвите бяха недостатъчни за нея. И все пак известно време през нея минаваха вълни и тръпки, които я оттласваха назад.
Змията прохъхри доволно, насочи огъня си към виолетовите светкавици на баща ми, но не можеше да ги преодолее. Първата светкавица удари бляскавото жълто-оранжево тяло на змията и тя се сгърчи, пронизана от перуники, поломявайки борове и букове, катурвайки камъни, побити от времето на началата в леглата си. Перун застана огромен колкото нея и запрати втора светкавица.
Тя уцели главата на змията и я лашна настрани и надолу. Змията се дръпна назад, блъсна се в един хълм и го сравни със земята. Но се съвзе и отново се плъзна напред.
В това време другият змей се опитваше да нападне в гръб татко Перун, но всички от нашия род, цялата небесна и човешка войска, го удържаха. Сгъсти се от въздуха Влас, застина леден пред чудовището, пусна пъдпъдъчите яйца на земята. Те се счупиха, излетяха невиждани птици с убийствен грак и криви клюнове, размятаха крила, скриха небето, покриха земята, накацаха да кълват змея. Забавиха го…
Перун извлече от самите недра на божествената си душа мълния, която мигом изсветли и проясни света, заби се право в гърлото на нечовешкото зло. То тежко се килна настрани върху безбройните перуники и гърчът премина като вълна от прибой през тялото му. Потреперваше и потръпваше тъй, сякаш отвътре беше изпълнено с пуздра и пихтия. Татко Перун започна да се топи и чезне, орловата му свита се спусна надолу, еленът му наближи, татко го яхна и препусна… Влъхвите наближиха змея и примириха така, както правеше Друда с ножа си, измърмориха думичките за началото и края, змията се отпусна и изпъна, а те се разлетяха, ято щъркели.
Обърнах се и аз тогава към другия змей. Едната му глава се влачеше мъртва по земята на дългата шия, но другите две ни притискаха, колкото и да се разбягвахме. Гинеха небесни и земни хора. Валяха се наоколо хиляди мъртви черни птици. Ужасявах се от мисълта, че мога да видя някое от децата си да изгаря в мъки…
Биехме се. Змеят усети, че светът ни е по-голям скъпоценен камък, отколкото е мислел в началото… Не трепна и не отстъпи той, в дивата му глава победата и унищожението бяха едно с омразата и нямаше тук или оттатък мисъл за друго. Затова го и ядосвахме толкова много.
Биех се със заслепението на отчаяния, биех се с надеждата на изгубилия всичко останало, биех се като баща, биех се като син…
Нападаха всички и така ми помагаха: земните и небесните хора, устремените влъхви-щъркели се врязваха от небето, оцелелите от двете войски, сега редом, сега забравили наложената им вражда, слети от общото велико зло, боговете мятаха вълшебни стрели, люти заклинания, децата ми се спускаха от въздуха надолу…
Все пак змеят разпознаваше в мен врага си: изхвърляше огъня си към мен, обръщаше се към мен, когато нападахме от всички страни. Той знаеше, че не ме ли премахне, няма да се спра, няма да свършат светкавиците ми, няма да може да тържествува, победил на тази негостоприемна земя.