Какво беше направил моят Търсен?
Всички мои тичаха насам, викаха радостно, смееха се, първите прегръщаха Търсен, слязъл от скакалеца си…
— Ти ме спаси, сине!
— А ти победи това чудовище, тате! Дори любовта на моята Найда, дори твоята любов не стигат. Но като се сетих, че можахме да станем тук на Крайсвят всички хора и богове съвсем за малко братя и сестри, то силата ми се умножи и спря това подземно същество, помогнах ти. Все съм си мечтал да ти помогна…
Ние братството и сестринството сме го забравили…
Прегърнах си сина, най-малкият, с най-голямото сърце. То винаги щеше да побеждава…
Радота загледа тъжно трупа на змията и всички нас и каза:
— Свърши се. Да не се радваме този път, а да вървим у дома. Злото за днес свърши.
Качихме се на конете си всички, построихме се зад скакалеца на Търсен и щуреца на Найда, препуснахме към устието на реката и кораба на Сердан. Бяхме щастливи, но не бяхме весели и приказливи както друг път. Толкова мечтахме за нашите си места, но сега, заради преживяното, всички разбирахме, че те са станали по-малки и затворени…
Глава 8
Напоследък
Пристигнахме на брега при устието. Сердан отиде да приготви кораба и да се върне да ни вземе. Застанахме останалите на брега, разговорихме се и почнахме да си припомняме изминатия път. Всеки беше имал своите горчивини и щастие, споделени, отпуснаха сърцата ни, позасмяхме се. Ето я и лодката, с която щеше да ни товари Сердан.
Ето, в това време, на брега се появиха пред нас татко ми Перун, Влас и Сварога. В пълния си божествен блясък, в доспехи и златошити дрехи, със светкавици, пастирска гега и чук в ръцете… „Това пък какво е — и на хубаво ли е?“ — помислих и поздравих баща ми и двамата други.
— Хубаво ви срещам, но да бяхте ми дошли у дома, наблизо, че да ви почета както е речено за богове и роднини.
— Ще ти дойдем, Перо, сватби има да се вдигат, деца да се раждат, празници да се празнуват, за хората радост, за боговете — удоволствие! — усмихна се ледено Влас. — Но сега за Радота сме дошли…
Друда искаше да каже, но Радота я спря и стъпи напред.
— Ето ме, Власе и татко Перуне, ето ме, Свароже! Ако сте рекли да ме прибирате, то мястото е хубаво, близо до дома…
— Искаме да те вземем, Радота — пак се усмихна ледено Влас. — Но не долу при мене и моите хергелета, да си говорим за живота, за смъртта и за звездите.
— Радота, доста си бил юнак ти — отцеди навъсеният Перун. — Знаеш, че колкото и да си юнак, то е разправия и караница все пак… — Перун се подсмихна. — Юнаците все не могат да си премерят юначеството, все се дърлят, все се мразят… Пък ти не си какъв да е юнак… И не си само юнак…
— При нас те викаме, Раджиха Руенита Радота! — изстъпи се Сварога. — Къде е Раджиха, а къде е Божиха! — и тримата ни главни богове, дето им се молба молехме, жертви принасяхме и служба служехме, се разсмяха като млади-зелени момци край момите на селски кладенец…
За бог го призоваваха вуйчо Радота и сърцето ми се изпълни с радост и мъка — друг щеше да тече живота ни заедно нататък… Зад мене чух да си шепнат Козьо и Тельо:
— Тия врева ли вреват, Тельо, или правда правдят?
— Тъй както гледам — правда си правдят, бог се не глуми с празни думи!
— Абе той се не глуми, вярно, но божа дума докато падне от небето на място, от дума и на глума може да стане… Както знаеш, дъжд тръгне, пък градушка ни стигне!
— Ама гледай де, гледай, не видиш ли, на крака са дошли и на място тези, щурако…
— То колко му е да дойдат, ама нарядко идват, я овцете болни… Не могат ли те няколко работи на куп да свършат?
— Нямат си те работа — свят да оправят, ще дойдат те твоите метиляви овце да спасяват!
В това време замисленият Радота прегърна Друда Билковита и каза тихо:
— Ей, богове, ей, хора, от живота си не се отричам, че в него много неща обичам! А на моята Друда и като бог ѝ се вричам!
Позасмяхме се всички първо плахо, че боговете често си менят думата… после — повече се развикахме и разскачахме!
Настана радост и празненство, как да не надуе Ордан свирката си, как да не рипнат Тревна и Меда да играят, как да удържат като ги гледат останалите, как да не запее Вишна за ръка със Страшимир, как да не вземе за поздрав при нозе копие моята Ветра, просълзена и горда с баща си, как другите ни деца да не я последват! Царствените Баган и Димна ниско се поклониха на Радота, Търсен се мушна както когато беше малко дете в него, Сердан и Найда му целунаха ръка.