Впоследствие Ферн си даде сметка, че вероятно е прошумолила и е издала присъствието си. Съществото долу застина на място и вдигна глава. В нея се втренчиха чифт очи — блеснали яйцевидни дупки, жив огън, извиращ отвътре. Обзе я неописуем, нечовешки ужас, дива и безумна сила, която вместо да я отблъсне назад, я задърпа надолу, към земята и към втренчените в очакване очи. С огромно усилие на волята успя да се изтръгне от тази сила и се озова обратно в стаята си, затръшна прозореца с треперещи пръсти и около нея настъпи тишина.
Докато отиваше към леглото си, чу успокоителното проскърцване на дъска. Хрумна й да отиде до стаята на брат си, за да провери дали и той не е буден, да го пита какво е чул, но я повали внезапна умора и реши, че въпросите ще почакат до сутринта. Сега имаше нужда от сън… от много сън… на дневна светлина ужасът й щеше да се е превърнал в кошмар, а в лехата щяха да личат следи от местно бездомно куче.
Но преди зазоряване заваля дъжд и отми всяка надежда за отпечатъци в пръстта.
Още със ставането Ферн се залепи за прозореца и видя Уил, още по пижама и чехли, целите подгизнали, да оглежда мястото.
— Ела да се облечеш — подвикна му тя. И веднага додаде: — Откри ли нещо?
— Не. Дъждът явно е бил доста силен. — Макар и окаляно, лицето му излъчваше особена сериозност. — И ти ли го чу?
— Да. Хайде, прибирай се.
Той потъна в задната врата и Ферн механично вдигна поглед към хълма и пътеката. На сивата утринна светлина нямаше никакво съмнение: Наблюдателя беше изчезнал.
— Не е язовец — рече Ферн на закуска. — Нямаше ивици. Беше нещо голямо и тъмно — само толкова успях да видя. — Не отвори дума за абсурдния ужас, който най-неочаквано започна да я тегли надолу. Не си падаше нито по абсурда, нито по ужаса.
— Може да е било куче? — предположи Уил.
— Възможно е.
— Или вълк?
— В Англия отдавна няма вълци.
— Може да е избягал от някоя зоологическа градина… — продължи да разсъждава Уил.
— И защо ще напира да влезе в къщата? Избягал вълк би обикалял баирите, за да напада овце — ако изобщо е бил вълк, в което се съмнявам. Пък и не знам наблизо да има зоопаркове.
За кратко настъпи тишина, нарушавана само от дъвчене.
— След като се изключи невъзможното — рече след малко Уил, — каквото остане, колкото и малко вероятно да е то, явно е истината. Шерлок Холмс. Конан Дойл е вярвал в свръхестественото. А какво друго ни остава в случая? Тук става нещо странно, при това е свързано с къщата. Мислех си го през цялото време. Между другото, ти също, обаче нали си много пораснала и скучна, вече не си позволяваш да вярваш в каквото и да било. Напомни ми да не пораствам, ако с всички възрастни става така. Знаеш ли, че в лабораторията са провеждали експерименти по телекинеза6? Знаеш ли, че от всеки ъгъл надничат паралелни вселени? Знаеш ли…
— Млъквай! — сряза го Ферн. — Не съм скучна, просто съм скептично настроена. По-здравословно е. А ти знаеш ли… знаеш ли, че ей там на баира, отвъд градината, има един камък, дето прилича на седнал човек, и понякога е там, друг път го няма? През целия уикенд си беше там — не е помръдвал. А тая сутрин го нямаше. Ей това знаеш ли го, а?
— Може да е човек — колебливо подметна Уил, объркан от въвеждането на нов елемент в ситуацията. — Някой скитник примерно.
— Камък е — възрази Ферн. — И нямам проблеми с очите. Стои, без да мърда дни наред, независимо какво е времето, като най-обикновен камък. Мисля, че ни наблюдава.
— Камъните не могат да наблюдават — подсети я Уил.
— Този може.
— Всичко се върти около къщата. Може да е свързано с вещите, които братовчедът Нед е домъквал от пътуванията си. Може да има вълшебен талисман, скрит на тавана, или амулет, или зеленото око на малко жълто божество, или… какво мислиш за сандъка? Може би разковничето е вътре в него!
— Прекалено лесно е.
— Въпреки това трябва да погледнем. Ключът трябва да е някъде тук.
Ферн изведнъж застина на място.
— Не знам дали има връзка — отрони бавно, — но госпожа Уиклоу спомена, че преди братовчедът Нед да умре, някаква жена разпитвала за ключове. Занимавала се с антикварни неща.
— Сигурно е знаела за сандъка.
— Откъде?
Прекараха сутринта в ровене из вехториите на тавана, но не намериха нито талисман, нито ключ. За сметка на това Уил попадна на доста вещи, които му се сториха обещаващи, включително страховит нож с извито острие, зловеща маска, по всяка вероятност африканска, наргиле, за щастие празно, както и древна карта на Индия със съответните слонове, тигри, махараджи и палати, изрисувани на нужните места. Имаше огромни количества прах и няколко паяка, най-големите и дългокраки, които принудиха Ферн да напусне терена с извинението, че било време да претърси кабинета. За жалост най-интересното в него се оказа заключеното махагоново писалище на Нед Капъл, за което — както и при сандъка — ключ не се виждаше.