Уил завърза доста неочаквана дружба с викария и през следващите няколко дни, ако не ровичкаше из тавана, придружаваше Гъс на спокойни разходки из околността с цел опознаване на дивата природа и на местните легенди.
Ферн отказа поканата да се присъедини и започна методично да издирва ключовете, като напразно обръщаше шкафове и чекмеджета.
— Сигурно ги е сложил някъде на сигурно място — изрази мнението си госпожа Уиклоу.
Ферн имаше навика да прибира разни неща „на сигурно място“, затова ни най-малко не се успокои. Искаше й се пак да си поговори с Рагинбоун, но на хълма нямаше никого и тя изпита странното чувство, че е изоставена. Фактът, че сънят й не бе нарушаван от сумтенето край стената, беше малка утеха. Най-обезпокоителното им преживяване бе, когато една вечер мотоциклетистът с черната маска мина толкова близо покрай нея и брат й, че двамата бяха принудени да отскочат встрани. Но това, разбира се, можеше да се изтълкува като най-обикновено перчене — местният играч, който иска да се прави на мъж и да впечатли мацката от града. Вероятно нямаше никаква връзка с Дейл Хаус.
В петък сутринта им се обади Робин. Явно беше на доста шумно място и макар Ферн да го чуваше добре, той май не разбра много-много какво му говори дъщеря му. Оказа се, че е на летището и щял да лети за Ню Йорк. Касаело се за спешна командировка, Алисън Редмънд го свързала с някакви хора, май с някакъв американски историк, който проучвал процеси срещу вещици, страхотно вълнуващо. Та щял да отсъства известно време.
— Но, татко…!
Той припряно й заобяснява, че няма причина за притеснение. Бил уредил всичко. Алисън щяла да дойде да постои при тях, да помогне с каквото трябва, да наглежда къщата — имала страхотен усет за вътрешно обзавеждане. Бил сигурен, че Ферн ще се разбира добре с нея. (Той винаги беше сигурен, че Ферн ще се разбира добре с многобройните му приятелки.) В слушалката се чу сигналът, след който обявяваха полетите.
— Трябва да вървя, скъпа, ужасно закъснявам… — И линията прекъсна, а Ферн остана да стиска замлъкналата слушалка, обзета от безмълвен гняв. Постепенно на негово място се появиха смайване и объркване. Макар да бе свикнала с хаотичното поведение на баща си, толкова прибързани и необмислени действия минаваха всякакви граници.
— Усещам макиавелианската ръка на госпожица Редмънд в дъното на цялата работа — обяви тя на всеослушание по време на обяда и въведе Уил и госпожа Уиклоу в ситуацията. — Едно не мога да разбера — какво е намислила.
— Може да си търси съпруг — подметна важно госпожа Уиклоу. Отдавна бе станало ясно, че нейната суровост и неприветливост са само привидни и че е изцяло на страната на Уил и Ферн.
— Ами да, разбира се, помислих си го още в самото начало — подкрепи я Ферн. — Досега не съм имала проблеми с тези неща.
— Малката ни хитруша, а? — госпожа Уиклоу почти се усмихваше.
— Но след като целта й е татко, защо го праща в Америка? — продължи да разсъждава Ферн. — Един вид… — Спря по средата на изречението, преглъщайки неизречените думи.
Интересува я къщата. В кухнята не беше студено, но тя усети как през тялото й преминава внезапна ледена вълна.
— Що за човек е тази Алисън? — полюбопитства Уил. — Май не съм я виждал, а?
Ферн поклати глава.
— Умна е, поне така си мисля. Но всъщност не знам. Изглежда мършава и гладна, като Касиус в „Юлий Цезар“. Но… в същото време в нея има нещо неуловимо, нещо, което се изплъзва. Една такава ослепителна и хлъзгава, като вода, течаща върху нещо адски твърдо. Не мога да ти го обясня точно. Ще видиш сам.
— Готина ли е?
— Понякога — отвърна с колебание Ферн. — В един миг ти се струва, как да кажа, сияеща и очарователна, а в следващия вече е просто кльощава женица с грозна уста. Не говоря за външния й вид, по-скоро за самото й поведение.
— Човек трябва да внимава с такива като нея — заключи госпожа Уиклоу.
— Ти ще й видиш сметката — подсмихна се Уил към сестра си. — Не ти е за пръв път.
Следобед Ферн се сети за нещо и се ядоса, че не й беше хрумнало по-рано. Звънна на адвокатите и ги попита дали господин Капъл не им е оставил някакви ключове. За жалост просветлението й не даде никакъв резултат. Мъж, когото по гласа определи като доста възрастен, я посъветва да провери в чекмеджетата, шкафовете и така нататък.