— Не пипай! — грубият глас, променен почти до неузнаваемост, се оказа на Алисън.
Ферн подскочи. Ръката й се отпусна, покривалото падна на мястото си.
— Извинявай — усмихна се учтиво тя. — Не знаех, че толкова държиш на картините си.
За момент й се стори, че Алисън изглежда объркана. После грубостта и притеснението от създалото се положение внезапно се изпариха и върху лицето на жената се плъзна тънък воал от сърдечност.
— Картините са доста стари и крехки. Всяко докосване може да ги повреди. Имам планове да ги реставрирам. Това е мой самостоятелен проект. Истината е, че според мен това, което видя, е нарисувано върху нещо по-старо. Горните пластове трябва да бъдат отстранени много внимателно. Както може би си забелязала, съм съвсем в началото. — Ъгълчетата, които приличат на засипани с пръст, помисли си Ферн, но пак не бе изцяло удовлетворена. — Върху много шедьоври е рисувано по подобен начин, за да е по-лесно укриването и пренасянето им. Продължавам да се надявам, че съм попаднала на нещо специално.
Сама качи картините в стаята си. По взаимно съгласие я бяха настанили на последния етаж — „Да не се пречка“, както се изрази Уил — в една стая, която не бе използвана от години и изглеждаше хладна и неприветлива. Алисън изрази възхищението си от сводестия таван, от завесите и протритото кадифе на възглавницата, от опушеното огледало над камината.
— Дано не ме сметнете за параноичка, но мога ли да ви помоля за ключа от стаята. Много държа на личното си пространство. За мен то е жизненоважно — какво да се прави, просто съм си такава. Израснахме три сестри, предполагам, че всичко е започнало тогава.
— Съжалявам — обясни Ферн, — но имаме само ключовете за самата къща. Братовчедът Нед явно е прибрал всички останали на сигурно място.
— Търсихме ги навсякъде — додаде Уил, — тоест Ферн ги търси.
Ферн беше убедена, че по лицето на Алисън пробяга още една мимолетна сянка, която за миг го вкамени.
— Ще ви бъда задължена — изрече накрая Алисън, — ако не влизате в стаята ми в мое отсъствие. Сигурна съм, че разбирате.
„Разбирам ли“, запита се Ферн.
Двамата с Уил слязоха на долния етаж и оставиха Алисън да разопакова багажа си.
— Много е миличка — бе коментарът на Уил, — ако си падаш по такива. Но доколко е искрена, е трудно да се каже. Явно полага усилия, но ако е хвърлила око на татко, няма друг избор, нали така?
— Миличка е само привидно — увери го Ферн. — Само лустро, без нищо под него. Нарича се обаяние.
— Като гирлянди, сложени за украса на проскубано коледно дръвче. Май не й вярвам. Още не мога да преценя.
— Аз мога. Не й вярваш.
Завариха госпожа Уиклоу да си облича палтото.
— Ще тръгвам. Във фурната има пай. Смея да кажа, че мадам няма да го яде — много е кльощава, за да яде пай. Предполагам, че кара на кафяв ориз и ония мюсли. Добре че поне вие харесвате кухнята ми.
— Така си е — успокои я сърдечно Уил.
— Малко ми е подозрителна — додаде госпожа Уиклоу и хвърли поглед нагоре. — На човек понякога му хрумват странни неща.
— Какви например? — поинтересува се Ферн.
— Госпожица Редмънд е от Лондон — поне ти така спомена, нали?
Ферн кимна.
— Работи в галерия в Уест Енд.
— Имаше една млада жена от Гисбъро, три… не, четири месеца преди капитанът да умре. Май ви споменах. Занимаваше се с антикварни неща. Вярно, нямах възможност да я огледам добре, пък и нямаше толкова много коса, по-скоро беше късо подстригана, над раменете. Но съм готова да се закълна, че е същата жена. Дочух как приказва на капитана, едни такива сладки-сладки приказки… И да ви кажа, тя мене изобщо не ме забеляза. Тя е от тия, дето виждат само хората, които ги интересуват, а останалите изобщо не ги забелязват. Залагам петак, че беше вашата госпожица Редмънд. — Тръсна енергично глава, сякаш да се освободи от паяжина. — Ама пък може и да си въобразявам. Все пак внимавайте. Ако имате нужда от мен — третата къща в края на селото.
— Благодаря — усмихна й се Ферн, за да разсее притесненията й. Но щом госпожа Уиклоу излезе от къщата, усмивката й угасна. Отиде да нагледа пая с помръкнала физиономия.
Вечерята премина в тон на добра воля. Алисън поддържаше разговора, като споделяше с домакините идеите си за къщата.