Докато се качваха по стълбите, си размениха по още някоя подобна реплика, но сякаш по взаимно съгласие млъкнаха, щом стигнаха пред площадката на стълбището за втория етаж. Ферн изкачи няколко стъпала, но от стаята на Алисън не се чуваше нито звук. Слабите крушки на братовчеда Нед едва мъждукаха и коридорът бе скован в полумрак. Ферн мярна вратата на Алисън — стори й се плътно затворена. Имаше чувството, че оттам се излъчва нещо тягостно, но се надяваше да е плод на въображението и на изопнатите й нерви. Върна се тихичко при брат си и всеки се отправи към своето легло.
Въпреки страховете си Уил заспа почти веднага, докато Ферн остана да седи в леглото и да чете на светлината на фенерчето. Реши да не използва лампата, за да не се промуши под вратата й издайнически сноп лъчи. Беше нащрек, обзета от страх и скована в нервно очакване. Мина повече от час в напразни усилия да се съсредоточи върху страниците на книгата и в чести поглеждания към часовника: струваше й се, че фосфоресциращите стрелки пълзят по циферблата едва-едва, като охлюви, преминават през минутите и я унасят в сън.
В прозореца внезапно плисна дъжд, след него се втурна вятърът и отвори и двете крила. Когато сумтенето най-после се чу, Ферн почти се беше отказала. Инстинктивно се изопна, отлепи буза от възглавницата. Дъхът застина в гърлото й, очите й се ококориха. Загаси фенерчето и вдигна книгата си, която бавно се плъзваше към пода.
Сумтенето в коридора приближаваше. Съществото спря за миг пред вратата на Уил и продължи към нейната. Чу се познатото накъсано дишане, почти безшумните стъпки, драскането на ноктите по дъските. Толкова. Над коридора надвисна непозната досега тишина, осезаема като физическо присъствие. Сумтенето и драскането бяха стихнали, дишането се бе превърнало в ниско боботене, в едва доловим плътен звук, нещо средно между ръмжене на котка и на куче.
Изведнъж настана суматоха, по голия под драскаха нокти, плъзна се килим, щракнаха челюсти, надигна се рев, извиси се грозен вой. Сякаш се боричкаха тежки тела. Прекатури се маса, на пода издрънча ваза. Ферн през цялото време беше почти сигурна, че врявата е вдигната от неканения гост — другото същество не издаваше нито звук, не хленчеше и не скимтеше. После един от съперниците като че понечи да избяга. По стълбите затопуркаха стъпки, в следващия миг настъпи тишина. Откъм градината прозвуча неистов вой — може би от ярост, може би от страх.
После всичко утихна, остана само свистенето на вятъра в комините. Ферн беше свикнала с вятъра, имаше го за свой приятел. Полегна и се усмихна, сякаш забравила за непосредствената опасност пред вратата си. В главата й изплува име, отчетливо и категорично като зов — Лугари7.
И тя заспа.
На закуска Алисън беше раздразнителна.
— Имах кошмари. Причуваха ми се гласове — рев, писъци, стенания. Сигурно е било от вятъра.
Уил я изгледа с най-невинната си физиономия, Ферн — невъзмутимо. Беше станала рано, за да почисти парчетата от счупената ваза, която се оказа от ценните — според Робин — вещи. Но пък за него всичко е ценно, рече си дъщеря му. Уил и Ферн си размениха няколко думи и стана ясно, че той също е чул схватката през нощта.
— Аз спах като къпана — изчурулика Ферн с меден гласец.
Уил само се усмихна и нападна пакета „Фростис“.
За тяхна изненада, Алисън каза, че възнамерява да излезе да се поразходи и побърза да откаже компанията им, преди дори да са й я предложили. Веднага след това незаключената задна врата се отвори и на прага се появи кучето.
— Влизай — покани го Ферн. — Не е нужно да чакаш позволение. Винаги си добре дошла.
Животното влезе, като куцукаше на три крака, по четвъртия личеше засъхнала на кафеникави корички кръв. Козината около врата й също беше изподрана и окървавена. Гостенката се сви в краката на Ферн и втренчи в нея упорит поглед.
— Това е вълк — бе коментарът на Уил. — Сигурен съм. Къде го намери?
— Тя ме намери… Донеси ми нещо за дезинфекция. Някъде мярнах шишенце с риванол. Ранена е.
— Тя е била — имам предвид снощи. Нали?
— Риванола!
Животното изчака кротко Ферн да обработи раните му и да ги намаже с неупотребявана от години антисептична паста, която даже бе хванала коричка. Разкъсванията по краката бяха доста сериозни и изглеждаха страшно, но изражението на животното не изразяваше силно страдание.
— Лугари — промърмори тихичко Ферн.
7
Лугари — това име почти със сигурност произхожда, както предполага Гъс Динсдейл, от френското loup garou, върколак. Нейното истинско име Ваштари има източно звучене, което — след като Рагинбоун споменава „северни гори“, когато се връща към нейната история — загатва за връзка с някоя от азиатските страни, граничещи с Русия. — Б.а.