— Няма да повредите кораба, нали? — попита Уил.
— Измервания — включи се Ферн. — Звучи адски важно.
Погледът на Алисън бе по-леден от всякога, но Ферн си придаде най-наивен и чистосърдечен вид. Надяваше се все още да я смята за достатъчно малка, че да й се размине.
През нощта сънува Алисън, нагазила боса в калта. Човекът, който я викаше, се оказа опърпан циганин, но тя изобщо не го чу. Вниманието й беше съсредоточено върху къщата на хълма. Извиси ръка и влагата се вдигна от земята и попи в облаците, блесна светкавица, гръм удари островърхия покрив, мъжът се свлече на колене в полето, но Алисън не го видя. Бумтежът отшумя и при следващата светкавица Ферн видя промяната по лицето на Алисън, което започна да се свива, докато кожата й не стана съвсем прозрачна и отдолу изплуваха костите, видя се дори сърцето й, чието червено сияние пулсираше в клетката на ребрата й.
Ферн се събуди в треска, по челото й беше избила ледена пот. Имаше чувството, че я е събудил някакъв шум, може би гръм, който я изтръгна от съня, но навън бе тихо. После чу стъпките в коридора — леки, уверени стъпки, които се придвижваха към стълбището. Нямаше го сумтенето, нищо не подсказваше за присъствието на нежелания посетител. Отвори вратата и надзърна навън.
Беше Уил. Повика го едва чуто, безкрайно предпазливо, но той не отвърна. Докато се обръщаше да тръгне надолу по стълбите, тя забеляза, че очите му са затворени. Малко след смъртта на майка им той бе започнал да ходи насън, но това продължи съвсем кратко и Ферн бе решила, че брат й вече няма такъв проблем. Последва го, наясно, че не бива да го буди, и решена да го насочи обратно към леглото му при първа възможност.
При първия завой на стълбата Ферн спря. Коридорът долу трябваше да е тъмен, но сега се виждаше самотна ивица светлина, сякаш прорязана пътека. Уил тръгна по нея като привлечен с магнит. Светлината не беше мъждива като от слаба лампа — беше ярка и студена, все едно концентрирано лунно сияние. Идваше откъм вратата на дневната до долната стълбищна площадка, където рязко секваше, макар Ферн да не виждаше никаква реална преграда за нея. Откъм дневната се чуваха гласове, но не успя да долови отделни думи. Прошепна името на брат си, но гласните й струни не произведоха звук, пък и бездруго беше твърде късно. Той вече бе влязъл през отворената врата.
Тя слезе още няколко стъпала, като внимаваше да се движи съвсем безшумно и да действа разумно, без да изпада в паника, макар че вътрешно цялата кипеше от емоции. Но нещо по-дълбоко от инстинкт й нашепваше, че това е моментът, че отвъд тази граница дебне опасността: това, което се случваше в стаята, бе несравнимо по-опасно от нощния ловец, който не оставяше следи, или от личното светилище на Алисън. Щом стъпи на долната площадка, заобиколи светлинния сноп най-внимателно. Гласовете вече се чуваха съвсем ясно. Бяха двама души — жена, вероятно Алисън, макар че от обичайната й пискливост не бе останала и следа и сега гласът й звучеше плътно и непреклонно; другият глас беше някак безличен и атонален, доста по-басов, звучеше с тремоло, сякаш камък се остъргва о камък, дрезгав в изговарянето на гласните, стържещ в съгласните.
Изведнъж между тях се промъкна трети глас, който отговаряше на въпросите им като в транс. Уил. Неотложната нужда да действа бързо се вкопчи във Ферн по-мощна от страха, по-отчаяна от любопитството. Промъкна се към вратата, прегъната одве. Малко по-навътре в стаята видя широката облегалка на фотьойл, която препречваше част от светлинния сноп и хвърляше сянка, протягаща се в коридора. Ферн запълзя в нея, водена от непреодолим импулс, надхвърлящ всяка смелост. Движенията й оставаха безшумни на фона на силните гласове, съпътствани от неопределено съскане и пукане, сякаш пращене на мокри съчки в огън. Съвсем внимателно, почти опряла брадичка в пода, тя изпълзя покрай фотьойла, за да види какво става в дневната.
В отдавна неизползваната камина по средата на дългата стая гореше огън, но нямаше нито дим, нито пепел, прозирното гориво пращеше в синкавобели пламъци и бълваше яростни искри, които прогаряха тапицерията на близките мебели. Килимът точно пред камината беше отметнат назад и върху пода бяха нарисувани пламтящи линии: кръг, вписан в пентаграма и други символи, които Ферн не успя да разгадае. Не беше сигурна дали странното студено сияние идва от камината или от живите линии.
Алисън стоеше извън пентаграмата, срещу камината. Носеше червена вълнена рокля, която изглеждаше като нажежена от огъня и бе тъй впита в слабото й тяло, че плоските й гърди, твърдите зърна, както и бедрата й се очертаваха съвсем ясно. От лицето й струеше синкаво сияние, дългата й вълниста коса изглеждаше неестествено зелена. В центъра на кръга стоеше Уил, очите му продължаваха да са затворени. На ниска поставка край огъня бе повдигнат източникът на гласа. Идолът. Ферн видя как каменните устни се движат, изпод набъбналите клепачи струеше бледа светлина. Разумът й нашепваше, че това е невъзможно, че слухът и зрението й явно я лъжат. И въпреки че умът й надаваше възмутени писъци, гледката не се променяше. Бе толкова шокирана, че й бяха нужни няколко секунди, докато се съсредоточи и започне да следи разговора.