— Тя бълнува — прекъсна я Алисън. — Нищо няма да изкопчим от нея.
— Лъже — обади се идолът. — Иска да си помислиш, че притежава познание, недостъпно за теб. Копнее за приятелство, пък било то и с теб. Разкарай я.
С един жест на Алисън качулатата изчезна.
— Това е безсмислено — продължи идолът. — Периметърът няма да изтрае още дълго, а Хексате губи ценно време с празни приказки. Призови Каракандал11.
За пръв път Алисън се поколеба.
— Той е прекалено могъщ. Не знам дали ще успея да го задържа в кръга.
— Могъществото му отслабва, чезне. Той е най-обикновен смъртен. Нали не те е страх от някакъв си човек! Призови го!
Алисън вдигна ръка в обичайния жест, но зовът й не прозвуча толкова ясен, колебанието й пречеше. Фигурата, която се появи в кръга, носеше развисната тумбеста дреха, наподобяваща палто; качулката беше отметната назад и отдолу се виждаше чорлава глава с коса, проскубана като козината на Лугари. При вида му Ферн се вцепени.
— Дойдох, Алимонд — рече Рагинбоун. — Какво искаш?
— Знаеш какво искам — отвърна тя. Тонът му беше достатъчно мек, но колебанието в гласа на Алисън продължаваше да се долавя и думите й не звучаха толкова остро. — Да не би да си мислиш, че не съм усетила как наблюдаваш? Не че има значение — това е единственото, за което все още те бива. Какво видя, безполезен магьоснико?
— Видях как някой грабва секира, за да разкъса паяжината. Доста непохватно. Трябваше да се досетя, че си ти. Кой друг би изпратил хрътка, надушваща кръв, по следата на нещо, което не е нито кръв, нито има мирис. Доста недалновидно.
— Исках да отклоня любопитните — изсъска тя с леден глас.
— Ще се опитам да го запомня — изчурулика звънко той.
— Нали щеше да задаваш въпроси! — скастри я идолът. — Какво си се развряскала като някой начинаещ. Хрътката беше сериозна грешка. Ловец, който се вижда толкова ясно, привлича вниманието към следата.
— Какво стана с него, Каракандал? — попита Алисън. — Не се отзовава, когато го викам.
— Попитай Лугари — отвърна той. — Ако ти стиска.
— Стига толкова! — Светлината, която струеше от хлътналите очи на идола, засия по-ярко, целият камък като че започна да излъчва жар. — Ключът. Искаме го.
— Къде е? Ако знаеш, ако си надушил следа — кажи ми, Каракандал. Заклевам те, заповядвам ти — кажи ми!
Алисън за пореден път вдигна ръка и направи странно вълнообразно движение, при което ивиците светлина от ръба на кръга се втурнаха към пръстите й. Тя стисна юмрук, сграбчи самия въздух и започна да извива конуса около Наблюдателя, докато натрупаното напрежение го уви плътно в собствената му дреха, обеси го на косата му и разкриви чертите му. Ферн забеляза съсредоточеното му чело, яростния отпор, сблъсъка на сила, борбата за надмощие не на мускули, а на воля. Постепенно напрежението се уталожи, косата му се отпусна, плътта и чертите на лицето му възвърнаха нормалния си вид. Алисън посегна към конуса, но светлината се изплъзна от шепата й и се разпиля около кръга. Линиите изгубиха яркостта си, огънят загасна. Рагинбоун се извиси мрачен и застрашителен в центъра на кръга и последните искрици закръжиха плавно около него, докато накрая и те угаснаха.
— Не… се справи достатъчно добре — рече той. Дишаше учестено и накъсано, но стоеше непоклатим като скала — скалата, която Ферн бе видяла преди. Стабилна като земята. Неподвижна.
— Не притежаваш силата! — ахна Алисън. — Не можеш…
— Не ми е нужна сила. — Гласът му вече поукрепваше. — И навикът е достатъчен. — Сложи си качулката и изчезна.
Кръгът отново заблестя; огънят заподскача. Ферн усети как ледените му езици пърлят лицето й и неволно се отдръпна по-навътре зад облегалката. Чу Алисън да проклина, после долови и възмутения дрезгав глас на идола.
— Нима се справи добре? Страхуваш се от него, той го знае и го използва. Държи те в плен на страха ти и те контролира чрез него. Използва собствената ти сила срещу теб. Един най-обикновен старец, комуто не е останало нищо друго, освен възрастта. Силата му тлее. Кръстосва баирите с мисия, която цял живот не е успял да изпълни. И въпреки това ти се страхуваш от него. Съумяваш да хванеш дивия еднорог за рога, да призовеш хрътката от глутниците на Арон — и въпреки това се страхуваш от него. Научил е триковете си от някой шарлатанин, продавал е арсеник на най-обикновени вещици и афродизиак на кралските любовници, проправял си е път през вековете, играейки си на магьосник, прахосвал е дарбата си. И въпреки това ти се страхуваш от него. По-разумно е да се страхуваш от мен. Тази нощ не ми показа нищо, освен дълбините на невежеството си. Потуши огъня. Заличи кръга. Достатъчно.
11
Каракандал — името на Рагинбоун, определящо го като Даровит, с латински или италиански произход, производно на рожденото му име Кандидо, което означава бял или чист — нетипично значение, което вероятно иска да покаже качество на духа му, а не на външния му образ. Прибавянето на