— За картини — отвърна вместо нея мъжът.
— Опасявам се, че вкусът на дъщеря ми ти се е сторил малко… консервативен. Как да ти кажа, тя е здраво стъпила на земята млада дама. Пада си по портрети, в които всички части на тялото на модела са си по местата, дърветата са толкова зелени, колкото се полага — такива неща. Единственият абстракционист, когото съм забелязал да й допада, е Мондриан. Коментарът й беше, че върши идеална работа за тапети в кухнята.
— Доста скъпа кухня ще се получи — рече мъжът на име Хавиер.
Робин и галеристката се засмяха.
— Не ме представяй като чак такава досадница, татко — обади се Ферн, обзета от неистово желание да си тръгне.
— Шегувам се, скъпа. О, да те запозная с Алисън Редмънд. Определено ще работим заедно върху книгата за магьосничествата. Тя ще ме свърже с няколко от художниците, с които работят, за да ми направят илюстрациите. Ще бъде страхотен успех. Алисън, дъщеря ми Фернанда.
Последва учтиво ръкостискане. Отблизо жената не изглеждаше толкова млада. Имаше удължено лице, несъразмерно голяма уста и безцветни очи, присвити като цепки под тежестта на силно гримирани мигли. Беше руса, но това не беше естественият й цвят, косата й падаше свободно чак до кръста. Ако Ферн не беше толкова здраво стъпила на земята млада дама, вероятно би й хрумнало, че бъдещата сътрудничка на баща й доста прилича на вещица.
— Чудесно — промърмори госпожица Редмънд.
Ферн реши, че вероятно си внушава, но в гласа на жената долови същата насмешлива нотка, която бе прозвучала и в тона на Хавиер. За миг, докато гледаше баща си, застанал между двамата, си го представи в някакъв капан, притиснат от двама хищници — мъж, който го превъзхожда по ръст и се подсмихва надменно, и жена със сърдечно поведение и хладни очи. Усещането за надвиснала опасност, макар и моментно, я смути, понеже на пръв поглед нямаше никаква причина да се притеснява. За шестте години от смъртта на майка й Ферн беше надзиравала любовния живот на баща си с изкусността на далновиден политик от международна величина и бе отхвърляла категорично и безапелационно не една и две неподходящи кандидатки.
Надвисналата в момента опасност определено беше от същото естество — обичайната заплаха от алчна тигрица, намерила си нова злочеста жертва. Ферн се бе справяла десетки пъти и никога досега не бе изпитвала колебания или мрачни предчувствия. Не че вярваше в разни глупости като предчувствия.
Робин продължаваше със здрависванията и сбогуванията и тя едва се удържа да не го сграбчи за ръката и да го извлече навън.
Много по-късно си даде сметка, че това е било началото на всичко. Срещата в галерията, усещането за надвиснала опасност, картината. Навремето случката й се стори прозаично банална, но в същото време остана да я гложди неясна тревога, сякаш до нейния светъл и безопасен свят се бе докоснала периферията на хвърлена отдалеч сянка.
А дали пък не беше доловила откъслечни тонове призрачна музика, която скоро щеше да се лее от краищата на вселената и да погълне всички останали звуци. Възприе по-леко събитията, случили се през това необичайно и потресаващо лято, понеже по някакъв начин бе готова за тях. Още от онази първа среща в галерията в живота й взе да се просмуква непозната атмосфера, която разстройваше и нарушаваше старателно поддържаното равновесие на съществуването й, правеше я уязвима, несигурна, склонна да приема промените. Беше на шестнайсет. Възпитана, интелигентна, мотивирана, типичен продукт на осемдесетте, в които живееше. Гледаше на света с трезвия поглед на дете, рано изгубило майка си и в резултат на това е поело задължения и отговорности, неподобаващи на възрастта му. Смъртта на майката в семейството беляза поведението на бащата — дотогава гледал на живота с леко сърце — с едно постоянно безпокойство и тревога. Той остана сам с малка дъщеря и невръстен син. С течение на времето Ферн пое изцяло грижата за домакинството, влезе в ролята на иконом, започна да следи за плащането на сметките, да контролира единствения си родител и да се опитва да прави същото с по-малкия си брат. Мина покрай пубертета и юношеството без бунтове и травми, пропусна твърдите наркотици, прекомерната употреба на алкохол и младежкия секс. Бъдещето й беше планирано до най-малките подробности, място за изненади нямаше. Университет, подходяща кариера, а когато му дойде времето — благоразумен брак. Възприемаше се като възрастен, но под невъзмутимата и уравновесена фасада все още си беше дете, което се опитваше да изтласква всичко непознато зад илюзии за сигурност и контрол. През онова лято илюзиите се разсеяха и непознатото превзе цялото й съществуване, превърна спокойното и уравновесено момиче в отчаяно, уплашено, разколебано и самотно същество — обичайния суров материал за средностатистическия възрастен.