Кенеди я взе и я включи. Диема извади своята и се завъртя настрани, когато я притисна към ухото си.
— Приключихте ли? — попита Тилмън.
— Да. Не. Почти — промърмори Кенеди. — Ще ни дадеш ли още няколко минути, Лио?
— Колкото искаш. Но чуй какво казва Ръш, преди да тръгнеш.
— Какво пък има да каже момчето? — извика Диема ядосано. — Защо някой трябва да се интересува от думите му? Той не знае нищо по въпроса.
— Всъщност — отвърна Тилмън — думите му са твърде разумни. Хедър, не би трябвало да ходиш в парламента.
— Къде тогава да отида?
Струваше й се, че всичко това е без значение сега. Попита механично, защото Тилмън очакваше въпроса й.
— В баните — отговори той.
53.
Хотел „Гелерт“ се издигаше в подножието на хълма Гелерт, в Буда, отвъд Моста на свободата. Беше постройка в стил ар нуво, облицована с бял камък, и с турски минарета в ъглите, макар че отоманците бяха изчезнали от Будапеща няколко века преди построяването на хотела.
На върха на хълма, 235 метра над главата на Кенеди, на ръба на пропастта, стоеше бронзова статуя на свети Гелерт, вдигнал едната си ръка над главата, сякаш се кани да скочи.
Хотелът с огромния си комплекс от бани беше основна туристическа забележителност, а в горещ ден като днешния до страничната му врата се виеше огромна опашка. Предната врата и площадът между хотела и реката бяха заети от просторен пазар.
Кенеди застана на опашката и се опита да не слуша разговорите на английски, унгарски, немски и италиански. Зад гърба й се издигаше хълмът Гелерт, покрит с дървета, които се спускаха от върха му до реката.
— Ето какво си мисля — беше казал Ръш. — Толър е използвал рисунката в заглавната страница на книгата си, нали? Обзалагам се, че къщата му също е тук на картината. Какво друго би искал да ни покаже? А ако Шеколни се опитва да следва примера на Толър, той може да е в същата къща, или поне колкото се може по-близо до нея. Така че няма смисъл Кенеди да ходи в парламента. Той се намира на грешната страна на реката и прекалено далеч на север. Тя би трябвало да отиде на място, изобразено на рисунката. Или на място, което се намира там, където са били къщите от картината.
После, доволен от самия себе си, той бе разкрил подходящото място: хотел „Гелерт“. Помнеше го от ваканцията си в Будапеща преди години. Хотелът щеше да е на картината на Толър, ако бе построен тогава. Беше достатъчно голям и претъпкан, за да е идеално място за срещи, но имаше само два главни входа. И нямаше въоръжена охрана.
Диема не хареса идеята му и дори не искаше да я обсъжда. Сблъсъкът с Кенеди я бе накарал да се оттегли в себе си и да премисли кои битки си заслужава да води. Но тя не успя да оспори доводите на Ръш и накрая се примири с факта. Дотогава вече бе станало ясно, че Кенеди и Тилмън предпочитат плана на Ръш и са отхвърлили нейния.
И така Кенеди прекоси реката по моста и зачака търпеливо в жегата. Най-после опашката се раздвижи достатъчно, за да й позволи да влезе в огромното фоайе с дървени колони, елегантни голи статуи и геометрични мозайки. Някои от тях бяха оригинални и наближаваха стотния си рожден ден. Останалите бяха изградени отново след 1945 година, когато руските бомбардировки над оттеглящите се немски войски бяха сринали по-голямата част от Буда.
Гишето за билети, към което Кенеди бавно се приближаваше, бе украсено с масивни дървени табла за бележки — едното на унгарски, а другото на лош английски, рекламиращи разнообразни услуги и лечения. В добавка към спа салона имаше сауни, будки за масаж, маникюр и педикюр, кални бани и хладни басейни. И бар, както Кенеди доволно забеляза.
Опитвайки се да не оглежда лицата около себе си и да не среща нечий поглед за повече от секунда, си взе карта за целия ден. Тя щеше да й осигури достъп до всички басейни и сауни. Специалните услуги с тежести, кал или маски струваха повече. Дадоха й хавлия, гривна за китката и инструкции на бърз унгарски, на които тя само кимна в съгласие. За мъжете и жените имаше отделни входове. Унгарският на Кенеди й позволи да последва стрелките към блестяща стоманена въртележка, поставена под декоративна арка, чиято дърворезба пресъздаваше асмите по хълма. Жена с каменно лице и бяла тениска с логото на хотела й показа как да използва гривната, за да влезе вътре.
Без да се оглежда наоколо, Кенеди продължи надолу по стълбището и през подземния тунел към главния комплекс с бани. Осъзна, че голяма част от него се намира под земята, макар навсякъде да имаше стрелки, които сочеха нагоре към външния басейн. Тя влезе в единична съблекалня, където си свали сакото, ризата и панталона и ги замени с тениска и шорти. Няколкото й дребни вещи бяха прибрани в чантичката на рамото й.