Хифела реши, че моментът е добър за намеса. Но не искаше да наруши заповедите. Извади телефона си и написа кратко съобщение до Бер Лусим: „Жената е близо до теб. Хоризонтално разстояние — двеста и петдесет метра. Вертикално — осемдесет метра“.
Той изпрати съобщението и докато чакаше отговор, се замота из фоайето, оглеждайки критично статуите. Не можеше да се успокои и бе наясно, че изглежда така, сякаш инспектира голи войници на парад.
Замисли се за повратната точка в живота си, когато бе решил да последва Бер Лусим в изгнание. Това беше акт на сляпа вяра. Тогава нямаха представа за ролята, която щяха да изиграят в човешката история. Дори не знаеха, че са избрани. После Пророкът пристигна и им изясни всичко. Обеща да им покаже чудо и спази обещанието си. Показа им как всяко тяхно действие е парченце от мозайка, неслучайно, а идеално и необходимо. Когато Шеколни говореше, виждаха перспективите.
Така поне казваха останалите Елохим. За Хифела винаги ставаше дума за лоялност към шефа му, дори за любов. Онова, което изпитваше към Бер Лусим, беше по-пламенно и силно от любовта към жена, също както интимността на бойното поле е по-силна от интимността в спалнята.
Телефонът му бипна леко. Той погледна екрана и отвори съобщението, което се състоеше само от една дума: „Действай“.
Надигна се бавно, включи светкавицата на фотоапарата си и засне близката статуя. Това бе уговореният сигнал. Макар в тълпата около него да не се забелязваше никакво движение, той знаеше, че заповедта е предадена и Елохим са готови за действие.
Но не срещу жената. Тя щеше да почака още малко.
Първо трябваше да се освободят от тримата й ангели хранители.
54.
Бен Ръш преживя първото нападение само по една причина: беше пред очите на Диема. Той наблюдаваше предния вход на хотела, който гледаше към реката. Тя наблюдаваше от юг, откъм страната на хълма, и както винаги бе предпочела издигнато място. Поради липсата на сграда наоколо бе избрала високо дърво в подножието на хълма, чиито горни клони бяха на нивото на прозорците на петия етаж на хотела. Тилмън беше вътре във фоайето, близо до прозорец, който гледаше към външния басейн, където Кенеди се бе настанила.
Нещо в езика на тялото на един мъж, който пресичаше улицата по посока на предния вход и сякаш случайно към Ръш, накара Диема да се съсредоточи върху него. Не можа да определи какво точно бе разпознала, но веднага осъзна, че човекът принадлежи на нейното племе. После, когато той извади сиката от колана си, тя загря със закъснение, че лявата му ръка тъкмо бе направила знака на примката.
Разстоянието беше около двеста метра — доста далеч за деветмилиметровия, но пък той бе в ръката й, а китайският топ — в чантата на клона до нея. Сигурна беше, че може да уцели мъжа от това разстояние, но не знаеше къде точно щеше да попадне куршумът. А човекът бе от избраните, така че не можеше да рискува да го убие.
Прицелвайки се внимателно и ниско, Диема изстреля пет куршума. Паднаха трима пешеходци, простреляни в коляното, прасеца или стъпалото. Писъци и викове се надигнаха от улицата, а паниката се разрасна бързо. Изпълнението й бе недодялано, но все пак накара хората да се втурнат на пътя на мъжа с ножа. А и можеше да накара Ръш да погледне в правилната посока и да види нападателя си. Беше направила най-доброто за момента, макар да се бе забавила повече, отколкото й се искаше. Знаеше със сигурност, че се е провалила. Нямаше начин хората на Бер Лусим да се втурнат само след Ръш. Нямаше начин да не са я открили на дървото и да не са заели позиция да я обезвредят.
Торбата й беше на една ръка разстояние, а всичките й вещи, с изключение на деветмилиметровия и радиостанцията — в нея. Със същия успех можеха да са на обратната страна на луната. Тя изпъна крака, плъзна се напред и се пусна от клона. Изстрели от пушка раздробиха листата над нея и превърнаха клона й в стърготини.
Диема използва короната на дървото, за да омекоти падането си. Завъртя се сръчно и се залови за друг клон три метра по-надолу. Беше успяла да прецени откъде идва огънят и се измъкна наляво. Изпълзя няколко метра нататък по тънкия клон. Той се огъна опасно под нея, но стволът на дървото остана между нея и нападателите й.
Засега.