Тя грабна радиостанцията, но преди да успее да я включи и да заговори, още куршуми се разплескаха в кората над главата й.
Беше прикована поне от две посоки и я виждаха.
Тилмън видя първо ножа, вече във въздуха, а след половин секунда и мъжа. Беше прекалено късно и макар да се завъртя и просна по инстинкт, сиката само го засегна по-високо и по-плитко. По-остра от бръснач, тя се заби в делтоидните мускули от дясната му страна. Заедно с болката дойде шокът от мисълта, че смъртта му вероятно предстои. Антикоагулантите, използвани от Елохим за покриване на ножовете им, можеха да направят дори плитка рана смъртоносна, а той току-що бе ранен дълбоко между две главни артерии.
Двама мъже, очевидно Предвестници, ако се съдеше по избора им на оръжие, настъпваха към него от две различни посоки и му препречваха пътя към стълбите и асансьора. Пистолетът на Тилмън беше пъхнат отзад в колана му и нямаше време да стигне до него, особено заради ножа, който стърчеше от рамото му. Всеки Елохим вече имаше предимство пред него по отношение на бързината. Мъжът, който го бе пробол, вадеше нова сика. Вторият убиец се намираше по-близо, защото не бе губил време да се прицелва и да мята нож, и тичаше към него.
Държеше сиката в дясната си ръка, а лявата бе вдигната в защита. После разтвори ръце, за да прободе с дясната, а лявата се насочи към гърлото на Тилмън.
Лио не отбягна нападението. Тъй като вече беше ранен, не се тревожеше за целостта си, макар да не му се щеше да бъде изкормен. Той удари с дясната си ръка, за да отбие ножа, и се наведе настрани, така че ударът в гърлото му не го достигна.
Той стисна рамото на убиеца с лявата си ръка и се наведе, за да го метне. Хвана ръката му над китката и я дръпна надолу. Тежестта на мъжа направо откъсна ръката му от ставата.
И му осигури нож.
Тилмън го вдигна навреме, за да се предпази от нападението на втория убиец. Двата ножа се удариха един в друг, сякаш бяха саби в дуел. Тилмън знаеше, че всяко движение изтласква още кръв от дълбоката рана, но нямаше време да мисли за това.
По-тревожен бе фактът, че се биеше с по-опитен в боя с ножове воин. Заотстъпва към стената. Щеше да загуби и да умре. Затова направи единственото, за което се сети. Осигури си половин секунда с широк хоризонтален удар и я използва, за да отстъпи още малко назад, като остави торса си незащитен.
Убиецът се възползва от поканата и се задвижи с ужасяваща скорост, но Тилмън вече завърташе тялото си настрани. Късметът му проработи. Врагът му, прекалено освирепял, прелетя край него. Тилмън пусна ножа си и грабна мъжа здраво. Завъртя се на левия си крак, като добави собствената си инерция към удара.
Забиха се в прозореца заедно, но убиецът бе водещият партньор в краткия грозен валс.
Тилмън го задържа под себе си, когато паднаха от седем метра височина на земята. Приземиха се на яркосини плочки и гравитацията си свърши работата.
Печащите се на слънце туристи изпищяха и скочиха на крака, като се мъчеха да избягат от дъжда от стъкла и да се отдалечат от оплескания с кръв луд, който стоеше над размазания труп като лъв над плячката си.
Докато хората бягаха от него, Тилмън усети вибрирането на радиостанцията на колана си. Натисна бутона и чу гласа на Диема.
— Тилмън! Ръш! Планът се провали. Чакаха ни. Първо ще убият нас, а после…
Думите й бяха заглушени от изстрели на автоматична пушка.
Тилмън се затича. Внезапно около него се отвори обширно пространство. Туристите бягаха от него енергично.
— Къде си? — изрева той в радиостанцията.
Чу само една дума. Звучеше като „хълм“ или „гръм“.
Надяваше се момчето да оцелее. Надяваше се всички да оцелеят.
Но направи онова, което трябваше.
Кенеди чу първо изстрелите — точното оглушително тракане на пистолета на Диема, последвано от кошмарния трясък на автоматична пушка. Миг по-късно и много по-близо се разби прозорец.
Страничната част на сенника закри от нея падащите тела на Тилмън и Предвестника, а първите писъци заглушиха тътена от удара им в земята. Тя знаеше само, че около нея бушува зверско насилие. Следователно планът им едновременно бе успял и се бе провалил. Елохим бяха лапнали въдицата, но някак си бяха пропуснали мишената си. Или пък бяха решили да я очистят по начин, който включваше много странични жертви. Тя направи три стъпки в посока на звуците, но стигна само дотам. Хората пред нея се завъртяха и хукнаха, заразени от паниката на онези, които се намираха в епицентъра на суматохата. Но това не беше истинско бягство. Само за секунда стотиците хора, които се стичаха към изходите, се превърнаха в монолитна гърчеща се маса. Кенеди не можеше да плува срещу течението. Опита се да запази равновесие и да остави вълната да мине покрай нея, но това се оказа невъзможно и тълпата я понесе.