Мъжът се намръщи. Мускулите на челюстта му се стегнаха, а бледото му лице внезапно почервеня.
Диема не осъзна какво прави пленникът й, докато не стана прекалено късно, за да го спре. Тя се забори да отвори челюстта му, но макар да успя, той потръпна и се скова, ококорил очи широко.
Идеята, че човек от племето й може да използва самоубийствена капсула, бе така абсурдна за нея, както идеята да убиеш един от своите. Кръвта на божиите слуги е скъпа в очите на Господ. Животът им бе скъпоценен, защото бездруго бяха твърде малко на брой. Но Бер Лусим очевидно ги бе научил на нови неща.
Мрачна и едва потискайки сълзите си, Диема използва палеца и показалеца си, за да затвори клепачите на мъртвеца над изпъкналите му очи.
Когато го направи, нещо студено и твърдо докосна тила й.
— Акхот ха ’актана — меко каза Хифела, като повдигна зигзауера си и докосна бузата й с дулото му. — Малка сестричке.
Кенеди тръгна пред Предвестника, но щом стигнаха до края на коридора, той се протегна покрай нея, за да отвори вратата. Вътре нахлу ярко слънце, което я накара да примигне и присвие очи.
— Натам — каза мъжът, като я побутна в правилната посока.
На около седем метра от тях бе паркиран червен ван. На него с черни букви бяха изписани думите „Скоростен превоз“, а до тях бе изрисувано логото на компанията. Кенеди се запрепъва към вана, като се влачеше бавно с напразната надежда, че някой може да се приближи и да види какво става.
Никой не се появи. Стигнаха до колата и похитителят й отвори задната врата.
— Влизай вътре — заповяда й той.
Кенеди се вторачи в него. Гласът му определено бе прозвучал завалено, а стойката му изглеждаше нестабилна.
Тя отстъпи няколко крачки назад. Предвестникът скочи към нея и я улови за ръка, но едва не падна. Примигна бързо няколко пъти, сякаш за да проясни зрението си.
— Влизай вътре — повтори той, като я затегли към вана.
Държеше сиката си близо до гърлото на Кенеди и макар да внимаваше да не я пореже, тя бе ужасена, тъй като ръката му не изглеждаше особено стабилна.
Кенеди се качи във вана, затруднена от вързаните си ръце и се завъртя, за да седне с лице напред.
Когато Предвестникът се опита да затвори, тя се просна на пода на вана и срита вратите в лицето му. Ножът излетя от ръката му, а той се запрепъва назад и се свлече на едно коляно.
Кенеди се изтърколи от вана с надеждата да се приземи на крака и да избяга. Но убиецът вече се надигаше и блокираше единствения й изход от тясната задънена уличка. Тя се престори, че завива наляво, а после, щом той пристъпи към нея, профуча вдясно от него. Но макар и дрогиран и объркан, той беше по-бърз от нея. Завъртя се и срита краката й.
Кенеди се претърколи, когато падна, като отчаяно се опитваше да измъкне краката си изпод тялото си. Предвестникът застана между нея и изхода. Иззад стиснатите му зъби се процеждаше кръв, а очите му бяха замъглени, но на лицето му бе изписано убийствено изражение. Той бръкна в сакото си и извади две тънки дървени пръчки като дръжки на въже за скачане. След секунда Кенеди забеляза почти невидимата жица, окачена между тях.
Убиецът тръгна към нея и тя се отдръпна назад. Но само след няколко стъпки гърбът й се притисна в стената. Погледна наляво, после надясно. Нямаше накъде да отиде. Предвестникът вдигна гаротата, а Кенеди наведе глава и му обърна гръб.
Той метна примката около врата й, а тя пристъпи назад в прегръдката му, сякаш приветстваше собствената си смърт.
Сиката, която бе грабнала от земята, беше стисната здраво в завързаните й ръце. Убиецът се заби в острието й и то потъна изцяло в корема му. Кенеди завъртя ръце нагоре-надолу.
Умиращият изхърка немощно. Тя чу приглушеното тупване на тялото му на земята и едва тогава се обърна да погледне. Вероятно вече мъртъв, макар ококорените му очи да изглеждаха изпълнени с изненада. Кенеди си каза, че фентанилът сигурно е намалил болката му. Гаротата още висеше около врата й, а дървените й дръжки се люлееха свободно. Тя се зачуди как да освободи завързаните си ръце с помощта на отровното острие.
Диема отпусна ръце настрани и зачака. Позна гласа на Хифела, разбира се — от записите, които бе изучавала в Гинат Дания, и от заповедите му да бъде убита, независимо коя е и откъде е, докато тя пееше благословията си от върха на дървото. Знаеше добре какво ще стане, не бе наясно само с подробностите. Пистолетът бе притиснат в тила й, идеално разположен за екзекуция.