В най-близката обезопасена къща, зад обкованата с дъски витрина на бивша цветарница на улица „Столар Бела“, Диема бе прегледана от лекарите на Елохим. Сътресението й бе леко и вече минаваше, но имаше две спукани ребра и счупен пръст, който дори не помнеше как е счупила. Тя нетърпеливо отказа болкоуспокояващите, които й предложиха, и веднага щом започна да разсъждава трезво, попита за здравето на екипа си.
Нахир й обясни, че затворниците са в безопасност. Англичанинът вероятно щял да умре, но останалите били в сравнително добро състояние и готови да бъдат разпитани от нея.
Диема се надигна на пръсти, за да доближи лице до неговото, и му просъска, че ще е адски неудобно, ако англичанинът умре. Толкова неудобно, че ако се случи, тя ще се погрижи Нахир да прекара следващите няколко години в клоаката на Гинат Дания, почиствайки отходните канали с езика си.
— Аз все още съм емисарка на Куутма — напомни му тя със заплашително спокойствие. — И докато съм тук, в града ти, отговаряш пред мен.
Бяха повикани опитни лекари. Лио Тилмън бе прегледан грижливо и лечението му започна.
После Диема ги накара да намерят Бен Ръш и да го доведат. Той се намираше в болница „Ужоци“, където служеше за шивашка мостра на медицинска сестра с мускулести ръце, няколко метра конци и грубовата трудова етика. Обработен жестоко от юмруци, обувки и специални инструменти, Ръш беше неразпознаваем. Вече имаше седемдесет и три шева по лицето, скалпа, рамото и гърба. Сестрата бе оптимистично настроена за лявото му око, но засега то беше подуто, затворено и покрито с трийсет и пет шева.
Когато двама непознати мъже се появиха до леглото на Ръш и му съобщиха, че Диема ги е изпратила, той предположи, че са дошли да го убият, и категорично отказа да тръгне с тях.
— Тя каза — предаде му Шрага внимателно, — че никой освен теб никога не е обиждал гърдите й. Добави, че малко момче, което харесва големи гърди, вероятно си пада по извратен начин по майка си.
Ръш промени решението си и се съгласи да ги придружи, макар че до момента, в който видя Диема, се страхуваше да не му прережат гърлото.
Разказа на Диема какво бе направил и как бе оцелял. Бомбата с боя бе маскирала лицето му или поне го омаца, както и лицата на двайсетина други човека, попаднали в обсега на избухналата граната. А тъй като повечето от тях вече се бяха нахвърлили върху него, обзети от нетърпение да му избият зъбите, объркването стана още по-голямо. Предвестникът, изпратен да го убие, се озова в мелето, но при звука на полицейските сирени се оттегли безмълвно.
Ръш не забрави да благодари на Диема, че го предупреди, когато се появи мъжът с ножа. Тя отговори, че съжалява за изхабените заради него куршуми и че за в бъдеще не би загубила и секунда от скъпоценното си време, за да го спасява. Всъщност обаче бе едновременно изненадана и макар и неохотно, впечатлена, че момчето е оцеляло в битката. При това с помощта на гранатата с боя, която тя му бе дала в знак на презрение. Диема си припомни как след един не особено успешен изпит неин учител й бе казал, че е по-добре да си късметлия, отколкото да си добър. Момчето вероятно беше прекалено глупаво да осъзнае, че току-що бе изчерпало наведнъж запаса си от късмет.
По това време тя вече бе накарала хората на Нахир да изпълнят още няколко заповеди, Кенеди бе преместена в килия с легло, а Тилмън — в идеално дезинфекцирана стая, където старателно бе сглобена медицинска апаратура.
Диема изиска доклад от лекарите и те послушно й го осигуриха. Казаха й, че адамитът е загубил повече от два литра кръв — почти максималното количество, което човек може да загуби, без да умре. Инжекцията, която тя беше дала на Кенеди, му бе попречила да изпадне в клиничен шок и му бе позволила да оцелее достатъчно дълго, за да му бъде прелята кръв. Но раните му бяха ужасни. Повредата на дясната му ръка вероятно щеше да е необратима, а докато не дойдеше в съзнание, нямаше да знаят дали няма и мозъчни увреждания. Лекарите обаче нямаха представа кога Тилмън ще се свести.
Диема отиде да го види. Един от лекарите проверяваше реакцията на зениците му, но отстъпи встрани от леглото, когато тя влезе в стаята и зачака с отпуснати ръце.