— Защо тя е с нас? — попита Нахир Диема, но го каза на английски, позволявайки на Кенеди да усети презрението му. — Защо отново трябва да търпим това?
Диема го изгледа предупредително.
— Поради причините, които тя спомена. Участва в този лов от самото начало. Това, което знае, е важно. Мислех, че е разумно да е близо до нас.
Нахир повдигна вежди скептично.
— Ако тя наистина знае нещо, моите хора могат да я разпитат.
— Тя е работила като детектив. Идеите й ми бяха полезни.
— Да — кимна Нахир. — Вече ми го каза. И аз чакам търпеливо да видя този велик мозък в действие. Но това не означава, че искам да седя на същата маса с нея или тя да ми говори, сякаш сме равни.
Диема се завъртя към Кенеди.
— Не говори, освен ако не те попитат нещо — нареди й тя.
— И няма да използвам гадния й език, за да й дам възможност да участва в разговора ни.
Нахир премина на арамейски и продължи да говори с Диема с повишен тон. Когато свърши, Диема погледна Кенеди и кимна. Двама Елохим се надигнаха и приближиха към нея.
— Ще те отведат обратно в килията ти — каза Диема. — Ще поговорим по-късно.
Кенеди се изправи, примирила се с неизбежното, както бе направила и Диема преди малко. Но в този момент вратата се отвори и влезе мъж, когото не бе виждала никога преди. Беше нисък, но як, а мускулите по ръцете му издуваха елегантния му бежов костюм. Плешивата му глава блестеше от пот и той избърса лицето си с ленена носна кърпа. Придружаваха го две жени, които застанаха встрани от него. И двете бяха високи около метър и осемдесет, облечени еднакво в тъмносиви раирани костюми, вероятно предназначени да им придават вид на адвокатки. Желаният резултат обаче не бе постигнат. Приличаха на ангела на смъртта и неговата сестра. Наблюдаваха стаята с очи, които сякаш предизвикваха някой само да помръдне.
Но Елохим помръднаха. Един по един, започвайки с Нахир, те бутнаха столовете си назад и паднаха на едно коляно, свеждайки глави. Диема беше последна.
— Благослови ни, Танану — промърмори тя. — И ни дай съвета си.
Кенеди се зачуди защо Диема бе заговорила на английски и кой ли беше важният мъж. Но вторият въпрос получи отговор в мига, когато погледът на непознатия се спря върху нея.
Той не заговори, но очевидно я позна. И тя бързо се усети. Трябваше да е Куутма, върховният командир на Елохим, човекът, който понякога носеше името Майкъл Бранд. Ангелите я оглеждаха с присвити очи. Вероятно бе обида към царската особа да погледнеш Майкъл Бранд в очите, но Кенеди не възнамеряваше да му се кланя. Не дължеше абсолютно нищо на копелето, освен ругатни.
Куутма насочи вниманието си обратно към хората си и им направи знак да станат.
— Съжалявам, че пристигнах прекалено късно, за да участвам в действията ви — каза той. — Съжалявам и че резултатът не е идеален. Изглежда сте провалили операциите на Бер Лусим, но пък очевидно той ви се е изплъзнал.
Куутма пристъпи към масата, а Нахир му отстъпи мястото си, без да промълви и дума.
— Моля ви, обяснете ми какво точно се случва сега — каза Куутма. — Какви стъпки предприехте, за да намерите Бер Лусим?
Нахир изглеждаше доста нервен, но говореше ясно. Куутма бе последвал примера на Диема и бе заговорил на английски, затова и той постъпи по същия начин.
— Затворихме летище „Ферихеги“, като вкарахме малка бомба там и се обадихме по телефона да ги предупредим. Направихме същото и в Дебрецен, Сармелек и Печ-Погани и предполагаме, че и там са отменили полетите. Освен това наблюдаваме основните гари и пътищата, които водят извън града, но е невъзможно да спрем движението там. Проследяваме телефони и лични карти, намерени у хората на Бер Лусим, за да открием къде са регистрирани. Надявам се да открием къщата, където се е скрил.
Куутма кимна.
— И сте разпитали хората, които пленихте в пещерите?
— Те отказаха да говорят — отговори Нахир. — Обмислихме мъчения, но…
— Но те са забранени за хора от племето — довърши Куутма вместо него. — Съгласен съм. Мерките, които сте взели, са добри, но трябва да приемем, че Бер Лусим е успял да избяга от града и сега е на път. Така че, къде отива? — попита той и без да чака отговор, се завъртя към Диема. — Вярваш, че той още действа по пророчествата от книгата на Толър, нали?
— Според мен е така, Танану — отвърна Диема. — Намесата на Лио Тилмън в Лондон ни осигури известно време, но няма причина да мислим, че е провалила плана на Бер Лусим да осъществи всички пророчества последователно и да принуди Господ да действа.