— Да не си пропуснал някои подробности в проучването си, сладурче? — попита тя. — Или се страхуваш, че ако кажеш „лесбийка“, ще се изчервиш?
Насочи вниманието си обратно към Куутма, но заговори ясно и високо, за да я чуят всички в стаята.
— Шеколни просто натисна спусъка — каза тя. — Вероятно никога няма да узнаем дали са планирали всичко по този начин, или той се самоуби, за да не ви даде възможност да го разпитвате. Но със смъртта си Шеколни отговори на условията, които да позволят на Бер Лусим да изпълни последното пророчество. И мястото, към което се отправи в смъртта си, бе „острова, даден за остров“. Намерете го и ще намерите и Бер Лусим.
Тя замълча и се вгледа в лицата на околните, срещайки безброй враждебни погледи и един любопитен.
— И как да направим това? — попита Куутма.
— Бих предложила да го сторите бързо — отговори Кенеди.
Чу се жужене на многобройни гласове, а Нахир и десетина от неговите Елохим закрещяха наведнъж. Куутма вдигна ръка и гласовете замряха.
— Достатъчно — каза той студено. — Трябва да науча абсолютно всичко за последните ви действия.
Диема отвори уста, но Куутма продължи, без да й даде шанс да проговори:
— Деш Нахир има ранг и контрол над този град, затова ще говоря първо с него. А после със специалната ми емисарка, Диема Бейт Евром. Времето е малко. Ще говорим в командната ти стая, Нахир, а после отново ще се съберем тук. Останалите от вас ще чакат връщането ни — каза той и погледна Кенеди. — Освен неверницата, която може да бъде настанена където смятате за подходящо.
— Отведете я обратно в килията й — нареди Нахир.
Двамата Предвестници, които се бяха приближили към Кенеди по-рано, но бяха замръзнали по местата си при влизането на Куутма, я хванаха за ръцете. Завъртяха я и я насочиха към вратата. Хватката им беше по-стегната, отколкото се налагаше, а единият бе притиснал юмрук в кръста й, готов да й попречи да се отклони. Нахир отмести очи настрани, приключил с цялата история. Диема постъпи по същия начин.
Ако преди не бях мъртва, помисли си Кенеди, вече със сигурност съм.
62.
В продължение на около петнайсет минути след като бе хвърлен обратно в килията си, Ръш седя на кушетката, отпуснал глава на коленете си. Но постепенно скуката и безсилието надделяха над страха.
Той уби малко време, драскайки неприлични графити по стените с ръба на монета. После тропа по вратата, настоявайки да получи нещо за ядене и пиене. Накрая си спомни ябълката, която Диема му беше дала, и я изяде. Тя утоли и жаждата му за известно време, но най-вече му напомни колко му се искаше да хапне един хамбургер или пиле по индийски.
Ръш се опита да потисне страха си, но бе видял как Нахир и хората му наблюдават него и Кенеди в пещерите и бе убеден, че знае какво означават погледите им. Двамата англичани вече не бяха полезни, не че той изобщо е бил особено полезен за тях някога. Елохим щяха да разберат пророчеството и без тяхната помощ или пък щяха да се провалят. Но и в двата случая той, Кенеди и Тилмън, ако още е жив, щяха да бъдат отведени зад хамбара. Дори и Диема да искаше да ги защити, вероятно не би могла да направи много по въпроса. А и според него Диема бездруго бе…
Резето на вратата изтрака и се отмести. Ръш се завъртя, очаквайки да види Предвестника, който го бе довел тук, но беше Диема.
Тя затвори вратата зад себе си тихо, но решително. Вгледа се в Ръш с непроницаемо изражение.
— Е, как мина денят ти? — попита той.
— Млъкни — отвърна тя.
— Добре.
— И легни на леглото.
Не беше очаквал да чуе подобно нещо, затова не можа да реагира с хаплива забележка, а само попита:
— Какво?
— Леглото — заповяда му Диема, като се приближи и го побутна към него.
Тялото й бе сковано от напрежение.
— Легни. Бързо!
Развеселен, Ръш се подчини, но това очевидно ядоса момичето.
— Не с дрехите! — извика тя. — За бога, никога ли не си правил секс! Свали си панталона! Панталонът!
Ръш се надигна.
— Шегуваш ли се? — попита той. — Защото наистина не съм в настроение. Ябълката? Е, добре, тя беше смешна, но това…
Осени го внезапна мисъл и той замълча насред изречението. Не беше шега. Въобще не беше шега, а… Отрова върху бучка захар. Молба да преброиш обратно от десет, за да не усетиш иглата, която се плъзва във вената ти на седем.