— Ето ни тук — каза Куутма.
Бяха стигнали до врата, която приличаше на всички други. Диема се зачуди как ли я е различил сред останалите. Дали бе проучил плановете на къщата, преди да пристигне? Или в обезопасените къщи имаше знаци, за които той знаеше, а тя не?
Дали му беше също така лесно да разчете и лицето й?
Диема знаеше, че продължителната употреба на келалит може да причини психози и параноята беше основната сред тях. Тя се протегна и отвори вратата, като се поклони на Куутма и му направи път. Дори не погледна отвъд прага.
— Танану — прошепна тя.
— Благодаря ти, Диема.
Той влезе и тя го последва, като се стегна. Когато й се наложи да извърши убийство, то се оказа много по-трудно, отколкото бе очаквала. Но това, което се канеше да направи сега, щеше да е още по-трудно.
Трябваше да изведе тримата адамити живи оттук.
63.
Когато видя Лио Тилмън за първи път, Кенеди едва потисна ужасения си вик. Бе видяла раните му още пресни и мислеше, че е бронирана срещу всичко, което можеше да открие, когато Предвестниците набутаха нея и Ръш в медицинската стая и им наредиха да чакат там.
Но не беше взела предвид смахнатата психика на Елохим. Раните на Тилмън бяха превързани и му бяха направили кръвопреливането, от което се нуждаеше отчаяно. Всъщност очевидно се бяха погрижили за него безукорно. Диагностични машини бяха докарани отнякъде и бяха закачени към тялото му заедно със системи и катетри. Превръзките му бяха чисти, а също и чаршафите. Но някой си беше спомнил, че все пак си имат работа с враг, и бяха оковали ръцете и краката на Лио с четири чифта белезници, стегнати толкова силно, че почти повдигаха тялото му от леглото.
Лекар проверяваше кръвното му със спокойно изражение. Двата ангела на Куутма стояха до него и го наблюдаваха с ледено безразличие.
— Мили боже! — възкликна Ръш.
Кенеди се завъртя към четиримата Елохим, които ги бяха довели в стаята.
— Освободете го — каза тя.
Изрече думите рязко. В слепоочията й пулсираше кръв и й се стори, че ще се задуши от яростта и паниката, които започнаха да се надигат у нея.
Предвестниците не й обърнаха внимание. Очевидно не изпълняваха заповеди на хора като нея.
Тя насочи вниманието си към Нахир, който стоеше в ъгъла на стаята и ги наблюдаваше безмълвно. Не бе помръднал, откакто влязоха, и затова не го бе видяла досега. Изражението му не беше толкова безразлично като това на лекаря и ангелите. По лицето му бе изписано най-вече любопитство.
— Какво? — извика Кенеди. — Да не се страхувате, че Лио ще се сбие с някого? Освободете го!
— Не — отвърна Нахир.
— Той е човешко същество.
— Така ли?
Тя се приближи до леглото и започна да развързва Тилмън. Когато Предвестниците пристъпиха да я спрат, се завъртя и фрасна най-близкия в лицето.
Обездвижиха я, преди да успее да си поеме дъх. Всъщност мъжът, когото тъкмо беше ударила, я стегна в здрава хватка без помощта на тримата си колеги. Ръш се втурна напред да й помогне, но се натъкна на човешка барикада: мъж и жена Елохим, застанали рамо до рамо, предизвикващи го да вдигне ръка срещу тях.
Той прие предизвикателството, но за разлика от Кенеди, не разполагаше с предимството на изненадата. Един от двамата го събори с кроше, което младежът въобще не видя. Ръш се просна на пода и се замъчи да си поеме дъх.
— Внимавай да не ме отпуснеш и сантиметър — изстена Кенеди.
— Няма — обеща й Предвестникът почти развеселен.
— Човешко същество — повтори Нахир. — И себе си ли смяташ за такова? Предполагам, че да. При това го изричаш без никаква ирония.
— Искаш ирония? — извика Кенеди. — Ще ти кажа какво е иронично. Това, че вие не смеете да се убивате един друг, когато убийството е единственото нещо, за което ви бива!
Нахир направи знак на Предвестника да я освободи. Кенеди видя по лицето и позата му, че очаква тя да го нападне и е готов за атаката й.
— Влагаш в това лично отношение, нали? — попита го тя, като притисна изтръпналата си ръка към гърдите.
Нахир се намръщи.
— Ни най-малко.
— Просто се опитвам да разбера защо — продължи Кенеди. — Дали защото намерихме Гинат Дания? Виждам, че от това те боли.
— Нищо, което си способна да направиш, не може Да ни засегне.