Така потенциалните рискове оставаха въздухът и водата. Елохим бяха изпратени да прегледат всички познати частни летища около града, търсейки най-вече леки самолети, достатъчно малки, за да бъдат освободени от федерални инспекции. Сателитните снимки бяха проверени, за да бъдат открити възможни писти, чието местонахождение е замаскирано.
Колкото до водата, пристанищните складове бяха непрестанно претърсвани, както и корабите по реката. Фабриката, в която Бер Лусим бе извлякъл и преработил отровата, вече бе идентифицирана от сателитните снимки, показващи как червените камиони на „Скоростен превоз“ изпълняват доставката преди повече от месец. Но очевидно мястото бе изоставено от доста време. Сега там нямаше нищо освен индустриални отпадъци, чували с химикали и стотина килограма необработен рицин. Местоположението на фабриката бе добре пресметната обида: тя беше в Марбъл Хил и гледаше през река Харлем към северната част на Манхатън. Бер Лусим, когото бяха издирвали из целия свят, бе сътворил оръжието си за масово унищожение съвсем близо до Гинат Дания.
Издирването на Предвестниците бе затруднено от факта, че нямаха представа какво точно е оръжието и как изглежда. Но все пак те можеха да изключат някои възможности и да се съсредоточат върху по-вероятните. Рицинът доста трудно се превръща в оръжие. Макар и силно отровен, той е най-ефективен в твърдо състояние, или като сачма, или като покритие на куршум. Количеството, необходимо за убийството на милион души, се измерваше в тонове, а всяка от жертвите трябваше да е изложена пряко на отровата — действието й не можеше да бъде предадено от човек на човек.
Всички тези фактори им помагаха, но и Бер Лусим ги знаеше и бе избрал рицина пред всички други отрови като сарин, ботулин или антракс, които можеха да са по-удобни или по-ефикасни. Следователно имаше план как да разпространи отровата из града, или поне в достатъчно голяма част от града, за да убие милион от жителите му.
Дали наистина щеше да нападне и Гинат Дания? Мисълта беше кошмарна, но и логична. Шеколни вярваше пламенно в божественото вдъхновение на Йохан Толър, който описваше в книгата си как Господ е избрал подходящите за спасение. И кого друг да избере, ако не Племето на Юда? И къде другаде тогава би могло да се разрази окончателното зверство?
Това означаваше, че Гинат Дания е под обсада, всичките й входове и изходи охранявани и подсилени, а всичките й Предвестници отговаряха директно на Куутма, който непрестанно изпращаше заповеди и указания от покоите си.
Или почти всички Предвестници.
Идвайки от малко търговско летище цял час след Куутма поради усложненията при транспортиране на един от пътниците, бронирана камионетка с логото на известна охранителна фирма също пътуваше към Манхатън. В нея се намираше малката група, предадена на заповедите на Диема. Състоеше се от самата Диема, Деш Нахир, двете телохранителки на Куутма, Алус и Тария, и тримата адамити. Тилмън. Кенеди. Ръш.
Куутма се намръщи, щом се сети за тях. Споменът за последния час в Будапеща все още го притесняваше. Беше изслушал Диема — дължеше й го. Но далеч не бе убеден, че е взел правилното решение.
— Имам нужда и тримата да дойдат с мен — беше му казала Диема. — Разбираш го, Танану, нали? Причината да ме изпратиш при тях не бе само защото те могат да убиват там, където ние нямаме право. А и защото виждат нещата по различен начин от нас и се нуждаем от способностите им. С тяхна помощ стигнах дотук. Глупаво ще е сега да се откажем от помощта им, тъй като все още се нуждаем от нея. Позволи им да дойдат с нас в Ню Йорк.
Нахир изсумтя отвратено.
— Не си ли съгласен, Нахир?
— Няма логика, Танану. Ако се нуждаеш от идеите им, говори с тях по телефона или възложи на мен да говоря от твое име. Не е необходимо да те придружават. Дори така ще е по-добре, защото Тилмън вероятно е прекалено слаб, за да бъде местен. Рискуваш да го убиеш по време на пътуването, което Диема Бейт Евром със сигурност не би искала, след като той е толкова ценен.
— Не можем да предвидим какво ще намерим и от какво ще се нуждаем — възрази Диема. — Вероятно ще се нуждаем от Тилмън, независимо колко е слаб. Не става дума за опазване на доброто му здраве, а да го държим там, където може да свърши работа.
— И с Кенеди ли е същото? — попита Куутма.
— Да, точно така.
— А момчето?
Диема не отговори, което само по себе си беше отговор.
— Много добре — реши Куутма. — Ще вземем неверницата. А също и Тилмън, макар да ми е трудно да повярвам, че ще успеем да го използваме по начина, който предлагаш. Но момчето ще остане тук. А след като заминем, Нахир може да се освободи от него както реши.