Диема се напрегна, сякаш се подготвяше за физическо усилие.
— Бенджамин Ръш е бащата на детето ми — каза тя, — което още не е родено.
Шокът на Куутма бе не по-малък от този на Нахир, но за разлика от него, той успя да го прикрие.
Нахир обаче извика отвратено. Пристъпи към нея с вдигната ръка, сякаш възнамеряваше да я удари. Тя зае бойна поза, готова да се защити.
— Какво е това? — студено я попита Куутма. — Какво ми казваш? Ти не си Келим, а Елохим.
— Сега съм и двете — отвърна тя.
— Сега си курва! — изрева Нахир. — Мръсна курва!
Диема го изгледа с ледено презрение.
— Трябва да научиш някои нови ругатни, Деш Нахир. Да разнообразиш репертоара си. Ужасно ще е да си останеш тъпак.
— Деш Нахир направи логично предположение — намеси се Куутма ядосано. — Ако греши, обясни ми защо. Как се случи това?
Диема го погледна в очите.
— Случи се по следния начин, Танану — започна тя. — Отдадох се на момчето, за да спечеля доверието му, а чрез него и доверието на Хедър Кенеди. Беше част от мисията ми. Не изпитах удоволствие, но и не се поколебах. Други Елохим са вършили същото безброй пъти. Но обърках броенето на дните и забременях. Очевидно аз съм си виновна.
— Виновна? — изпищя Нахир. — Такова безчестие…
Куутма му направи знак да замълчи.
— Продължавай — каза той на Диема.
— Бях изправена пред труден избор — каза тя. — Можех да прекратя бременността. Това нямаше да е срамно. Но утробите на дъщерите на племето са порталите, през които Благословените влизат в света. Реших да родя бебето, ако мога да го износя. А след като взех това решение, се превърнах и в Келим, а Бен Ръш — в моя партньор, в мъжа, чието семе трябва да бъде посадено в мен. Три пъти, както постановяват законите.
— Законите не покриват това! — извика Нахир. — Законите дори не говорят за това!
— Това е случай без прецедент — отбеляза Куутма.
— Не, по-скоро е гадна мерзост!
Диема бе изложила случая си и зачака със сведена глава присъдата на Куутма.
За първи път откак бе влязъл в ролята на командир, Куутма се почувства объркан.
— Доведете ми момчето — каза той накрая.
Нахир се обърна към най-близките Елохим, но Алус и Тария, телохранителките на Куутма, вече бяха излезли от стаята.
— Не му казвай нищо — нареди Куутма на Диема. — Аз лично ще го разпитам.
След няколко секунди жените се върнаха заедно с Бен Ръш. Той изгледа Диема разтревожено, но тя отмести очи настрани. После погледна Нахир, който се вторачи в него като чудовище в пантомима.
— Дръж си очите върху мен — рязко му заповяда Куутма и Ръш се подчини стреснато. — Ако е станало нещо между теб и сестра ни, разкажи ни как. Само честността ще те спаси. Лъжата те осъжда на смърт, а унищожава нея. Говори.
Момчето се забави доста преди да отговори, а тъй като бе адамит, когато най-после отвори уста, изрече лъжа.
— Не съм я докосвал — каза Ръш и отново хвърли бърз поглед на Диема.
— Гледай в мен — изръмжа Куутма. — Само в мен. Значи не е имало физически контакт? Тя е чиста? Не е омърсена от теб?
Ръш очевидно бе ужасен. Вероятно загря какво е заложено тук и колко близо е до смъртта.
— Аз… ами… аз опитах да я сваля — заекна той. — Мислех, че мога да имам шанс. Затова… да. Всичко, което се случи, бе моя вина. Но не беше много. Тя… Диема не беше заинтересувана. Удари ме по главата и толкова.
Куутма се протегна и стисна лицето на момчето в огромната си ръка.
— Твърдиш, че не си лягал с нея?
— Не — промърмори Ръш. — Искам да кажа, да. Това казвам.
— Значи, ако тя е бременна, детето не може да е твое?
Изражението на момчето му даде отговора, от който се нуждаеше. Учудването, страхът и объркването не можеха да бъдат изиграни.
— Танану, умолявам те — обади се Нахир с дрезгав глас. — Убий адамитите още сега и да приключим с тях. И тримата. Не печелим нищо от това унизително съюзничество.
Куутма пусна момчето и махна с ръка. Алус и Тария отведоха Ръш, като този път се отнасяха с него доста по-грубо от преди.
Лицето на Нахир вече беше така прозрачно като това на момчето. Всичките му чувства към Диема, надеждите му и мъката можеха да бъдат разчетени лесно.