Кенеди направи всичко възможно да не обръща внимание на гнева, който се надигна в нея. А фактът, че Нахир беше прав, не й помогна.
— Може би трябва да забравим за картите за известно време — предположи тя.
— И какво да правим?
Любезността беше още по-вбесяваща от презрението му.
— Да се върнем към книгата. Ръш, ще ни припомниш ли последното пророчество още веднъж?
Ръш я погледна, кимна и обърна на последната страница от преписа. Зачете на глас:
— И камъкът ще бъде търколен встрани от гробницата, както беше…
— Знаем какво гласи — нервно го прекъсна Диема.
— Да — съгласи се Кенеди. — Но отчетохме ли всички променливи величини? Камъкът, гробницата и гласът — да. Всичко това се случи, когато Шеколни умря. А „времето преди“ вероятно се отнася за смъртта и възкресението на Христос. Толър, изглежда, твърди, че поне някои от обстоятелствата при втората поява на Христос ще са същите като при първата.
— Очевидно — обади се Нахир.
— А после идва и дъхът. „Той ще унищожи мнозина на един дъх.“ Ако Бер Лусим действа буквално, както при другите пророчества, сигурно е превърнал рицина в газ.
— И ние така предполагаме — потвърди Диема.
Гласът й все още звучеше изнервено, сякаш тези разсъждения я отвличаха от по-важни неща.
— Колко високо трябва да е, за да се разпръсне тази гадост по вятъра? — зачуди се Кенеди. — Някой направи ли си труда да пресметне?
— Не е въпрос на височина — възрази Нахир. — С лек самолет би могъл да покрие район от…
— Не мисля за самолет — прекъсна го Кенеди. — А за покриви. Первази на прозорци. Тераси. Ами ако предположим, че разчита само на вятъра? Рицинът се разпространява най-добре като прах. Ако го е превърнал в такъв, може да разполага с тонове отрова, които да изхвърли във въздуха. Ти си мислиш за самолети, но той може да използва нещо по-просто.
Диема грабна телефона си. След секунда вече говореше с Куутма или с някого другиго, по-висш от нея.
Изключена от разговора за пореден път, Кенеди върна преписа на Ръш.
— Мисля, че май скоро ще потеглим — каза му тя. — Приготви се.
Диема отпусна телефона.
— Преобладаващият вятър е западен — каза тя. — Но само за няколко часа. Прогнозата е, че ще задуха от север, както през последните три дни. Куутма ще изпрати Предвестници по върховете на най-високите сгради. Ще търсят подозрително движение. Но говорим за хиляди прозорци и стотици покриви. Той е… — тя се поколеба, подбирайки думите си внимателно, — той ще се опита да мобилизира допълнителни Елохим.
— Търси доброволци — преведе Тилмън. — Събира дружина от загрижени граждани.
Последва кратка пауза. Диема кимна.
Нахир промърмори нещо свирепо и Диема го смълча с рязко:
— Ве рахи!
Току-що бе потвърдила, че Гинат Дания е точно тук, и този факт не остана незабелязан от останалите Предвестници.
Кенеди се опита да не мисли върху това.
— Поправи ме, ако греша — каза тя. — Но северният вятър ще мине точно оттук, нали?
— Да — потвърди Диема. — Куутма вече отбеляза това. Той ще изпрати колкото се може повече хора тук. Но в момента сме прекалено малко на брой. Надали ще успеем да проверим всички възможни места навреме.
— Тогава да започваме — каза Кенеди. — Можем да действаме навън от това място в полукръг, като се връщаме назад всеки път щом стигнем до реката.
— Остават само два часа — обади се Тилмън. — Не твърдя, че грешиш, Хедър, но май не е много разумно да слагаме всичките си яйца в една кошница.
— Това е единствената ни кошница — възрази Диема. — Освен ако някой не се сеща за нещо по-добро, ще действаме точно по този начин.
Тя зачака и огледа лицата на присъстващите. Никой не проговори.
— Значи сме съгласни. Разделяме се на двойки. Във всяка двойка ще има по един Предвестник, за да можем да поддържаме връзка един с друг и с Куутма.
— Мога ли да дойда с теб? — попита я Ръш.
— Не — отговори тя.
Той опита отново, колеблив, но упорит.
— Бих искал… трябва да поговоря с теб за някои неща. Моля те, позволи ми да дойда с теб.
— Ще поговорим по-късно, Ръш. Засега върви с Тария. Алус, ти си с Кенеди. Аз ще тръгна с…