— Не, аз… добре съм. Имам предвид, ще дойда вътре. Избирам това.
Бер Лусим кимна и му направи път. Задавен от страх и унижение, Ръш пристъпи в тъмнината.
Ако искаше да стигне до предната врата на фабриката, Кенеди трябваше да заобиколи почти целия район, затова просто ускори и профуча през заграждението. Част от телената ограда остана закачена на предницата, а един от бетонните стълбове се откъсна от земята и заподскача след камионетката като кученце.
Диема използва времето, докато пътуваха, да се обади на Куутма, но се включи гласовата му поща. Тя му разказа с няколко нервни изречения за догадката на Кенеди и прибра телефона.
Хедър завъртя камионетката и спря рязко, вдигайки цял куп чакъл във въздуха, и скочи от седалката още преди тежкото возило да спре да се клати. Тя се втурна в сградата пред Диема, но намали скоростта, когато влезе вътре, за да се огледа.
— Там! — извика Диема, сочейки с ръка.
Не беше трудно да разберат къде трябва да отидат — сгърченото тяло на Нахир беше проснато в коридорчето, което свързваше главното помещение с по-малката стая.
Диема извади пистолет и сика и предпазливо се доближи до Нахир. Нищо от другата страна на вратата не се движеше. Нямаха представа кой или какво бе повалило Предвестника, а двамата адамити не се виждаха.
Тя остави Кенеди да прегледа Нахир, застанала на стража до тях. За своя изненада още в мига, когато Кенеди завъртя Нахир по гръб, момичето видя, че той е жив. Беше се бил и загубил и бе понесъл ужасни рани. От прерязаните му китки още течеше кръв. Ударът в главата бе унищожил дясното му око. Кенеди потръпна при вида на раната, но Диема запази спокойствие и просто си представи, че окото му се е превърнало в сълзи, потекли по бузата му, и как може да пресъздаде този ефект с маслени бои. Друга част от нея, шокирана и протестираща, й напомни, че бе спала с този мъж. А трета част я накара да отбележи, че състоянието на Нахир доказва правотата на Кенеди. Бер Лусим беше тук. Сега.
Нахир се опита да проговори.
Диема коленичи до него.
— Нахир — каза тя.
Устните му се задвижиха, но звуците, които излязоха от тях, бяха неразбираеми.
— Бер Лусим — подтикна го Диема. — Къде е?
Здравото око на Нахир се завъртя към ямата, а пръстът му потръпна два пъти. Диема се накани да стане, но ръката му се удари в нейната. Той се опита да я хване за ръка, но пръстите му не изпълняваха командите на мозъка му.
— Прекалено… бърз… — прошепна Нахир. — Прекалено… бърз… да… — Той си пое дъх дълбоко и опита отново. — Не… бий. Прекалено…
— Ще се върнем скоро — каза Диема, вторачена в здравото му око, което бе ококорено от непознати досега ужас и шок.
Тя съблече коженото си яке, сгъна го и го пъхна под главата на Нахир. Кенеди се приближи до ръба на ямата, пое си дъх стреснато и скочи вътре.
— Ще се върнем скоро — повтори Диема. — Ще доведем помощ.
Или пък мястото ще бъде превърнато в прах от десетте килотона експлозив, помисли си тя. При всички положения Нахир нямаше да страда дълго.
Тя отиде до ямата и разучи вътрешността й, преди да слезе долу предпазливо. Кенеди бе намерила Тилмън, подпрян в единия ъгъл на изкопа, и проверяваше състоянието му. Лицето му бе омазано с кръв, той беше в безсъзнание, но раните му не изглеждаха така страшни като тези на Нахир. Поради слабостта си не бе представлявал такава опасност като Предвестника.
Кенеди отвори уста да заговори, но Диема я смълча с вдигната ръка и й посочи отворената врата. Хедър кимна, докосна бузата на Тилмън с пръст и го целуна по главата. После се изправи.
Диема извади китайския полуавтоматик от колана си и понечи да предложи деветмилиметровия от кобура си на Кенеди, но тя мина покрай нея, като се движеше бавно, за да намали жвакащите звуци от краката си, и взе падналия пистолет на Тилмън. Провери го внимателно, усмихна се доволно и кимна на Диема. Беше готова.
Тръгнаха към вратата, като се движеха далеч една от друга. Застинаха неподвижно и се вслушаха.
Два мъжки гласа водеха сериозен, макар и странен разговор някъде долу.
— Той е парче хляб — каза гласът на Бен Ръш.
— Господ е хляб. Само глупаците отричат това — отговори другият глас.