— Не е така — възрази Бер Лусим.
Думите му не прозвучаха като несъгласие, а като предупреждение.
— Да — настоя Ръш. — Добре, не е било огледало. Видял е някой друг да го прави и го е копирал точно по начина, по който го е видял. Просто е забравил да го обърне.
— Не — повтори Бер Лусим.
— Смешно е, макар и по извратен начин — отбеляза Ръш грубо. — Положи толкова усилия — засмя се той. — Жалко, че Авра Шеколни умря. Обзалагам се, че това щеше да му хареса.
Може би смехът на младежа накара Бер Лусим да побеснее и да си изпусне нервите. Той се хвърли напред, протегнал ръка към гърлото на Ръш.
Това бе единствената възможност, която щяха да получат.
— Сега! — изкрещя Диема. — Направи го веднага!
Кенеди скочи на крака, стиснала пистолета си.
Бер Лусим се завъртя.
И Диема стреля.
Предвестникът си пое дъх с трепет. Погледна гърдите си и малката кръгла рана, появила се там като загадъчна точка право върху сърцето му. От черна тя стана червена и от нея потече кръв. Бер Лусим се скова, а очите му се ококориха, сякаш бе осъзнал нещо ужасно.
Но този, който падна, бе Ръш. Коленете му се подгънаха и той се свлече на земята. Заради неудобното си положение и с лявата ри ръка, Диема бе дала единствения възможен изстрел — през дясното рамо на Ръш в лявата част на гърдите на Бер Лусим.
А сега пътят бе чист. Тя и Кенеди продължиха да стрелят, докато изпразниха пистолетите си в убиеца. Бер Лусим склони глава и пое наказанието, сякаш човек може да изтърпи куршумите по същия начин, по който понася силен дъжд.
Но никой не би могъл да се справи с подобен порой. Той се отпусна на колене, после се свлече бавно на земята и умря.
Кенеди тръгна към Предвестника, насочила вече безполезния си пистолет към него.
— Не! — изкрещя Диема. — Таймерът, Кенеди! Таймерът!
Хедър изтича до бюрото, но се поколеба. По-малката бомба, запалителят на зловещото оръжие за масово поразяване, беше несръчно изделие с жици и метални пръчки, свързани към пакети с ацетонов пероксид и купчини взривни капсули.
— Какво да направя? — извика тя.
Таймерът на екрана показваше двайсет и три секунди. Кенеди се завъртя нервно към Диема, но тя също нямаше представа как да действат и по лицето й се изписа отчаяние.
С див вик Кенеди отскубна лаптопа от мрежата.
Той продължи броенето.
Десет.
Пет.
Нула.
Диема сдържа дъха си, докато гърдите я заболяха. После издиша бавно и безмълвно.
69.
— Кървя — съобщи им Ръш от пода. — Мили боже, кървя ужасно. Помогнете ми.
Диема изпълзя до него, като влачеше безполезния си крак зад себе си. Тя огледа раните на младежа. Входната беше малка и чиста и нямаше да създаде никакви проблеми. Изходната обаче беше доста по-голяма и куршумът бе отнесъл и месо със себе си.
По времето, когато уцели мишената си, куршумът бе изхабил поне една трета от началната си скорост в Бен Ръш. Нищо чудно, че бе заковал Бер Лусим на мига. Забавеният куршум нямаше енергията да напусне тялото, след като бе проникнал в него, и вместо това бе предизвикал кошмарна ударна вълна вътре, която бе размазала вътрешните му органи като чук.
— Добре се справи — похвали Диема Ръш, докато го превързваше.
Кенеди коленичи до нея и й помогна да скъса още няколко парчета плат, за да закрепи превръзката на мястото й.
— Справи се чудесно — потвърди тя. — Ръш, как, за бога, успя да разбереш тези неща?
— Не ги разбрах — промърмори той с пребледняло лице. — Измислих си повечето. И вероятно всичко е грешно. С изключение на знака. Бях почти сигурен за знака.
— Предотврати милион убийства — каза Диема. — Ти беше щит за моите хора. И за част от твоите. Май от теб ще излезе нещо някой ден, малко момченце.
— А ти… ох, мамка му… а пък на теб някой ден може да ти пораснат гърди — парира Ръш. — Мечтай си за големи.
Диема насочи вниманието си към Кенеди.
— Аз ще довърша тук — каза тя. — Ти отиди да видиш баща ми. И докарай камионетката. Тръгваме си.
Двете се спогледаха. Кенеди кимна и ги остави насаме, после бързо се върна долу до ямата.
Диема продължи да наглася превръзката, но Ръш я хвана за ръка, за да я спре.